Определение №594 от 23.9.2015 по ч.пр. дело №4106/4106 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 594

гр.София,

23.09. 2015г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4106 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2199/22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1717/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6115/19.05.2015 г. по гр.д. № 5372/2015 г. на Варненски районен съд за прекратяване на исковото производство като недопустимо на основание чл. 130 във вр. с чл. 299, ал. 2 ГПК, образувано по искова молба на [фирма] срещу Н. И. Г..
Жалбоподателят – [фирма] обжалва определението в срок, като моли същото да бъде отменено. Поддържа основания за неправилност на обжалваното определение и формулира общо и допълнителни основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд е недопустимо.
Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба на [фирма] срещу Н. И. Г. за осъждане на ответника да заплати сумите – 1 613.09 лв – главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена електрическа енергия и за сумата от 467.68 лв – лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД. С оглед въведените от ищеца обстоятелства в исковата молба и след като служебно е присъединил по преписката гр.д. № 9619/2012 г. на същия съд, първоинстанционният съд е констатирал наличие на обективен и субективен идентитет между делата. Приел е, че с по-рано заведеното дело е призната със сила на присъдено нещо недължимостта на претендираните от ищеца парични суми. С оглед тези констатации Варненският районен съд с определение № 6115/19.05.2015 г. по гр.д. № 5372/2015 г. е прекратил образуваното пред него дело и е върнал исковата молба. В рамките на инстанционния контрол на посоченото определение Варненският окръжен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд и е потвърдил определението му.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че с оглед приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК е налице определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (в приложимата редакция от ДВ бр. 50/2015 г. в сила от 03.07.2015 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост.
Предвид горното, настоящият съдебен състав констатира, че пред първоинстанционния съд е предявен иск за осъждане ответника да заплати парично вземане в размер на 1 613.09 лв, което е под очертания от законовата разпоредба на чл. 280, ал. 1 ГПК минимум. Делото има граждански характер, а спорното правоотношение е облигационно, поради което приложима е редакцията на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в частта, изключваща касационно обжалване по дела с цена на иска под 5000 лв. Ето защо, касационното производство по отношение на въззивно решение постановено по този иск би било недопустимо, поради което недопустимо ще е и касационното обжалване на определението, постановено по такова дело.
Горните съображения налагат извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба, поради което същата не следва да бъде разглеждана.
Предвид изложените съображения, съдът:

О п р е д е л и :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 21828/09.07.2015 г., подадена от [фирма] срещу определение № 2199/22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1717/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6115/19.05.2015 г. по гр.д. № 5372/2015 г. на Варненски районен съд.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top