2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 594
София 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4466/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Р. Х. чрез процесуалния пълномощник адв. Ст.Боров е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 262 от 02.06.2015г. по гр.д.№ 350/2015г.
Ответницата Л. И. Х. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в изложението за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд № 202 от 20.02.2015г. по гр.д.№ 5783/2014г., с което е намалено на основание чл. 30 ал.1 ЗН дарението от 16.12.2011г., извършено с нот.акт № 138/2011г. на нотариус рег. № 180 и район на действие Русенския районен съд с 1/3 ид.ч., колкото е размера на запазената част на Л. И. Х.. В. съд е приел, че ищцата е наследник по закон – дъщеря на З. Н. В., починала на 16.03.2013г. и е от кръга на лицата със запазена част по чл.28 от ЗН, поради което е активно легитимирана да предяви иск по чл. 30 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, с което е накърнена запазената й част. Възражението на ответницата М. Р. Х. за приложението на разпоредбата на чл. 30 ал.2 ЗН е прието за неоснователно тъй като с дарението е изчерпано цялото имущество на наследодателката .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че по правния въпрос дали е било необходимо наследницата по закон Л. И. Х., предявила иска по чл.30 ал.1 ЗН, да е приела наследството по опис като материална предпоставка да иска възстановяване на запазената й част от наследството, изводите на съда са в противоречие с разрешенията в ТР 3/2013г. на ВКС, ОСГК т. 4, решение № 722 по гр.д.№ 1485/2009г. на ВКС , І г.о. и решение № 1304/1991г. по гр.д.№ 1081/1991г. на ВС, І г.о.
Поддържаното противоречие не е налице по следните съображения: С т.4 на ТР 3/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК е прието, че изискването на чл.30 ЗН за приемане на наследството по опис е приложимо само за частните завещателни разпореждания и дарения, но не и когато завещателното разпореждане е универсално. В разглеждания случай в съдебното заседание на 21.01.2015г. по гр.д.№ 5783/2014г. на Русенския районен съд страните по делото са направили изявления, че с дарения имот се изчерпва цялото наследствено имущество на наследодателката З. В.. В тази хипотеза според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение №165/08.07.2014 г. по гр.д.№ 568/2014 г. на ВКС , І г.о., решение №28/21.02.2014 г. по гр.д.№ 825/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. чл. 30 ал.2 ЗН не намира приложение като хипотезата се приравнява на извършено универсално завещание с цялото имущество.
С оглед на изложеното, не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят направените разноски , поискани с отговора на касационната жалба, представляващи платено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 17.08.2015г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 262 от 02.06.2015г. по гр.д.№ 350/2015г.
Осъжда М. Р. Х. да заплати на Л. И. Х. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: :