4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 954/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр.София, 28.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 954/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. от [населено място], Софийска област, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст.В. от САК срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 201/26.04.2012 год., постановено по гр.дело № 47/2012 год., в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Ихтиманския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.274, ал.2 КЗ, въззивният съд е решил спора по същество като е признал за установено по отношение на ответника-касатор, че дължи на ищеца сумата 10 092,64 лева, представляваща изплатени от ищеца застрахователни обезщетения за вреди по застраховка гражданска отговорност на пострадали трети лица причинени виновно от ответника-водач на катастрофиралия автомобил при ПТП на 06.06.2007 год., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1319/2010 год. на РСъд-И..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК.
В изложението си към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществен правен въпрос, който е от значение за развитие на правото и е свързан с приложението на чл.274, ал.2 КЗ: дали винаги формалната липса на свидетелство за управление на МПС е предпоставка за възникване на правото на застрахователя на регресен иск към водача или следва да се тълкува конкретно в смисъл дали водачът е бил правоспособен към момента на деликта. Позовава се и на приложеното към първоинстанционното дело решение по гр.дело № 4726/2008 год. на СГС с оглед твърдението му за наличие на противоречива съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] излага становище, че същата е недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК, тъй като се касае за три обективно съединени иска всеки с цена под 10 000 лева. Поддържа още, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователно се явява възражението на ЗК [фирма] за недопустимост, тъй като в случая не се касае за отделни обективно съединени искове, а предмет на предявения установителен иск е дължимостта на регресното вземане по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на сумата 10 092 лева-главница, представляваща изплатените от застрахователя застрахователни обезщетения за вреди на пострадалите при ПТП, претендирано на основание чл.274, ал.2 КЗ от виновния водач причинил катастрофата, като цената на иска надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК праг за допустимост на касационно обжалване.
Видно от данните по делото с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил предявеният иск по чл.422 ГПК и е признал за установено, че ответникът-касатор дължи на ищеца сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 963/21.12.2010 год. от РС-Ихтиман по ч.гр.дело № 1319/2010 год. По делото е безспорно установено, че процесното вземане представлява изплатени от застрахователя обезщетения за неимуществени вреди по застраховка гражданска отговорност на пострадалите две лица И. З. и Е. Н. при ПТП на 06.06.2007 год. Безспорно установено е също, че вина за катастрофата носи водачът Д. К., който е нарушил правилата за движение, шофирайки с несъобразена скорост при проливен дъжд. От констативния протокол на ОД”Полиция”-С. се установява, че към момента на катастрофата водачът не е притежавал свидетелство за управление на МПС, няма и подадено заявление в сектор „ПП” при О.-С. за издаването му към този момент. Свидетелството е издадено от компетентните органи на 22.11.2007 год., получено е от ответника на 30.11.2007 год. При тези фактически данни въззивният съд направил решаващия извод, че на основание чл.274, ал.2 ГПК застрахователят има право по пътя на регреса да получи платеното обезщетение от лицето управлявало МПС без свидетелство за управление. Като допълнителен довод е посочено, че на същото основание с решение на СГС по гр.дело № 4726/2008 год./образувано по иск на наследниците на починалия Г.Б. при същата катастрофа срещу ЗК [фирма], по което дело ответникът е участвувал като трето лице-помагач/ е уважен частичния обратен регресен иск на застрахователя срещу делинквента-ответник и по настоящото дело.
При тези данни, видно от съдържанието на касационната жалба, жалбоподателят не е обосновал твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос относно приложението на чл.274, ал.2 КЗ. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело. Соченото в жалбата решение по гр.дело № 4726/2008 год. на СГС е в същия смисъл, в който се е произнесъл и въззивният съд по обжалваното решение, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и позоваването на касатора на основанието предвидено в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му с оглед отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като текстът на разпоредбата на чл.274, ал.2 КЗ е пределно ясен и не се нуждае от тълкуване. В нея законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя срещу делинквента и една от хипотезите е когато водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и не е достатъчно само да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е само едно от условията, за да му бъде издадено свидетелството за управление.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 201/26.04.2012 год., постановено по гр.дело № 47/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: