4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 29.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7295 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Х. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С., против въззивното решение № 5880 от 30 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 14169 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е отменено решение № ІІІ-89-113 от 29 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 17162 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. и вместо него е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Х., упражняването на родителските права по отношение на децата Е., роден на 19 декември 2006 г. и С., родена на 17 юни 2009 г., са предоставени на майката И. Х., определен е режим на лични отношения на бащата с децата, Х. е осъден да заплаща на детето Е. месечна издръжка от 300 лева от датата на решението и на детето С. месечна издръжка от 250 лева от датата на решението, и Х. е осъден да заплати държавна такса и разноски на И. Х..
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати грубо нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се необсъждане на приети по делото писмени доказателства, съдържащи признания на факти, а не изповеди пред свещенослужител. Сочи се игнориране на свидетелските показания на свидетелите на ищеца, а целта на изслушването на лицата, които имат непосредствена връзка и отношения със семейството, е да се установи възможно най-правилната защита на интересите на децата. Не са обсъдени и социалните доклади. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Представят се ППВС № 1/1974 г. и решение на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответницата И. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Б., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът сочи, че не основава решението си на т.нар. „изповеди” на ответницата, тъй като те отразяват мислите, чувствата, емоциите, душевните преживявания на ответницата и по своята правна същност те не представляват писмени доказателства. Не е възприет изводът на въззивния съд за вината за разстройството на брака, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявала вина на съпругата, а разногласията се коренят преди всичко в лошото отношение на съпруга към съпругата, обсебеността на съпруга от компютърните игри, нежеланието му да участва в семейните дела и да помага на съпругата си, незачитането на личността, убежденията и мнението й, психическият тормоз, на който я е подлагал особено през последните години. По претенцията за възлагането на родителските права съдът заключава, че решението му следва да се основава на родителските и възпитателските качества на родителите в контекста на най-добрия интерес на детето, а не на интереса на самите родители. Като напълно неверен е посочен изводът на съда, че при майката децата няма да растат в благоприятна за правилното им физическо и психическо развитие среда, и се подчертава липсата на критичност у много от родителите по отношение на осъзнатото и неосъзнато чувство на гняв към децата им, предвид погрешната оценка на първата инстанция на водените от майката записки. При съвкупен анализ на доказателствата е достигнат извода за еднакви родителски качества у бащата и майката, желание и готовност да упражняват родителските права, като майката е предпочетеният родител за носене на родителските права предвид възрастта на децата и по-добрите й възпитателски качества, предвид положените усилия ежедневно да следи отношенията си към съпруга, децата и всички близки в светлината на утвърдена от хилядолетия ценностна система, а при бащата децата биха възприели неговата ценностна система на доминиращо материалистично-консумативно отношение към света. Посочено е, че непрестанният престой на бащата пред компютъра възпрепятства пълноценния контакт с децата, съпругата и близките му, като нежеланието му за социални контакти не само е подривало връзката със съпругата му, но и се е отразило негативно върху възпитателските му качества, като в противовес са доказани грижите, топлото отношение и възпитателските подходи на майката към децата.
К. съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Поставя се правния въпрос за това какво е частен писмен документ и допустимо ли е да бъде изключван от доказателствения материал, приет по делото, неоспорен документ, при положение, че същият съдържа признание на факти, подкрепяни от останалите доказателства по делото. Твърди се, че по този правен въпрос е налице нарушение на задължителна съдебна практика, намерила израз в решение № 249 по гр.д. № 1037/2010 г., ІІ г.о. К. съд в настоящия си състав не съзира твърдяното нарушение, тъй като изложеният правен въпрос търси формална прилика с даденото в посочената обвързваща съдебна практика разрешение. Известна е константната съдебна практика, според която следва да се зачете формалната доказателствена сила на неоспорен частен документ с оглед съдържащо се в него признание. В процесния случай съдът не е изключил водените от ищцата записки от доказателствения материал по делото, а при оценката им е приел, че те по естеството си представляват обективирани на хартия интимни изявления на душевния мир на съпругата, даващи данни за усилието й да следва определена ценностна система, като критично наблюдава поведението и отношението си към членовете на семейството си и към себе си. Съдът, противно на твърденията на касатора, е анализирал тези изявления и не е намерил основание да приеме наличие на каквито и да е признания за брачно провинение или намален родителки капацитет. Ето защо липсва основание да се приеме, че следва касационното обжалване да се допусне по този правен въпрос.
На второ място се поставя правен въпрос по задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните. В какъв контекст се поставя питането не се изяснява в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Ако всъщност касаторът твърди, че необсъдени от страна на съда са останали твърденията му за брачни провинения и намален родителски капацитет по признания, съдържащи се в представените по делото записки на съпругата, то отговор на този въпрос е даден по-горе. Предвид липсата на съответната конкретизация и невъзможността от страна на съда да осъществи необходимата преценка, обсъждането на сочената съдебна практика не е нужно.
Накрая се иска произнасяне на ВКС по въпроса за критериите, по които се определя на кой да бъде предоставено упражняването на родителските права при положение, че и двамата родители имат еднакви възможности и трябва ли да бъдат изслушани близките от разширеното семейство за установяване какви са интересите на децата и кой родител би могъл да ги защити по-добре. Твърди се, че в по този въпрос не са спазени указанията на ППВС № 1/1974 г. Настоящият състав на съда не намира каквото и да е нарушение на постановките на соченото ППВС, тъй като съдът пространно е обяснил какви са основанията му да приеме по-високия родителски капацитет на майката, умението й да общува с децата и да посреща нуждите им, да ги възпитава правилно със съответните ограничения. Съдът не е отрекъл необходимостта децата да общуват с другия родител и разширеното семейство, както и положителния ефект на такова общуване върху развитието на децата във всеки аспект. В съображенията си касаторът е посочил, че неизслушването на родителите представлява съществено процесуално нарушение, но правен въпрос по задължение на съда в това отношение не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване. В процесния случай майките на съпрузите са разпитани в процеса и е липсвало каквато и да е пречка от страните да им бъдат зададени и въпроси за интересите на децата във връзка с предоставянето на родителските права. Най-сетне, двете деца са във възраст, в която могат да изразят само емоционално предпочитание за това при кого от родителите си да живеят, неосновано на действителните им интереси да бъдат отглеждани и възпитавани от по-подходящия за това родител.
За касационната инстанция на ответника се дължат 1000 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5880 от 30 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 14169 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ОСЪЖДА И. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на И. Д. Х., със същия адрес, сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: