3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 03.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 718/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Б. Х. А. и З. А. А., и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. К. А. Т. от АК [населено място], срещу определение № 1 886 от 11.07.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 829/2011 г. Със същото е потвърдено определение от 27.01.2011 г. г. по гр. д. № 17 320/2009 г. на Районен съд [населено място], с което жалбаподателите са лишени изцяло от правна помощ, изразяваща се в безплатна адвокатска помощ и им е наложена глоба в размер на по 50 лв. за всеки един от тях.
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – С. Г. М. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по гр. д. № 17 320/2009 г. по описа на Районен съд [населено място] е образувано по иск от С. Г. М. от [населено място] против Б. Х. А. и З. А. А., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който моли да бъде признато за установено, че ответниците са солидарни длъжниците и дължат сумата от 5 279,64 лв., въз основа на запис на заповед от 01.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Заедно с отговора на исковата молба, Арменкови са депозирали и молба до съда, с искане да им се предостави правна помощ, изразяваща се в адвокатска помощ, тъй като имущественото състояние на двамата не им позволява да наемат адвокат, който да ги представлява. С определение от 14.04.2010 г. съдът е допуснал правна помощ за ответниците по чл. 94 ГПК, с оглед на което им е назначен за служебен представител адв. П.. След извършена служебна справка от съда и въз основа на представени от ищеца документи се установява, че Б. и З. Арменкови притежават недвижими имоти и лек автомобили, които данни обаче, същите на се декларирали в представените от тях декларации. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 4 от ЗПП, поради което с определение от 27.01.2011 г. лишава ответниците изцяло от правна помощ и глобява всеки един от тях по 50 лв. Този съдебен акт е обжалван пред ОС [населено място], който с определение № 1 886 от 11.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1 829/2011 г. го потвърждава (предмет на обжалване в настоящото производство).
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е определение на РС [населено място], с което жалбоподателите са лишени изцяло от правна помощ в производството, образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с цена 5 279,64 лв.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена по пощата на 20.07.2011., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Б. Х. А. и З. А. А., срещу определение № 1 886 от 11.07.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 829/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: