2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 30.11.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1890/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. М. Г. от [населено място] против решение №58 от 23.02.2017г. по гр.д. 12/2017г. на Врачански окръжен съд .
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е развил кратко оплакване че въззивният съд не уважил направеното възражение по чл.111 ЗЗД, като неприложил кратката тригодишна давност по отношение на главницата, което противоречало на решение на Пловдивски окръжен съд и на решение на Врачански районен съд. Под.т.2 е поставен въпросът – „ При провеждане на молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, достатъчно ли е за уважаване на молбата съда да възприеме единствено твърденията на молителя за изгубване на изпълнителният лист, без да се събират доказателства подкрепящи това твърдение”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. В т.1 на изложението на страната не е поставен правен въпрос. Липсата на формулиран правен въпрос съставлява липса на общо основание, което е самостоятелна предпоставка за това да не бъде допуснат касационен контрол-алр.т.1 ТРОСГТК №1/09г. Дори обаче такъв въпрос да бъде изведен от общите оплаквания за неправилност на акта, каквото задължение настоящата инстанция няма, касаторът в случая не е въвел и валидно допълнителен критерий, тъй като цитираните решения на съдилищата, посочени и приложени, подлежат на инстанционен контрол, а страната чиято е доказателствената тежест за установяване влизането им в сила не е ангажирала такива доказателства. Т.е.липсва и посочена практика по смисъла на т.3 ТР ОСГТК №1 /09г. Освен това, съдилищата, за да приемат конкретна неприложимост на чл.111 ЗЗД по отношение на главницата са цитирали практика по чл.290 ГПК, задължителна за тях, което прави ирелевантно въобще посочването на практика на съдилищата.
Съобразно разрешенията, дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от касатора в т.2 въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с оплакването на страната, а не с решаващите изводи на въззивният съд, като е основан на твърдения на касатора относно доказване на конкретни факти по спора. Дори обаче да бъде възприет като релевантен този въпрос, то страната във връзка с него не е заявила допълнителен критерий, като не е поддържала нито обосновала наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 23.02.2017г. по гр.д. 12/2017г. на Врачански окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: