О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр. София, 30.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1619 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Я. М. Н. срещу решение № 238 от 13. 01. 2017г. по в. гр. дело № 10605/2016г. на Софийски градски съд, четвърти „В“ въззивен състав, с което е отменено решение № 11178 от 18. 07. 2016г. по гр. д. № 6589/2016г. на СРС, ГО, 81 състав и вместо него е постановено ново решение, с което предявените от Я. М. Н. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Я. М. Н., извършено с акт за прекратяване на трудов договор № 152 от 16. 12. 2015г. на изпълнителния директор на [фирма], на основание чл. 328, ал. 2 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел логистика“ в [фирма] и за заплащане на сумата 11 959. 38 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 17. 12. 2015г. – 17. 06. 2016г., са отхвърлени като неоснователни, и е реализирана отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът – ищец релевира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния правен въпрос: „Към кой момент се преценява изтичането на деветмесечния преклузивен срок по чл. 328, ал. 2 КТ – към момента на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на прекратяване на същото, когато двете обстоятелства са настъпили по различно време?“, по който сочи противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 22 от 04. 02. 2014г. по гр. дело № 3146/2013г. на ІІІ г.о., решение № 393 от 13. 07. 2011г. по гр. дело № 781/2009г. на І г.о. и решение № 873 от 18. 01. 2011г. по гр. дело № 1757/2009г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа, че поставеният правен въпрос освен, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, може да бъде разгледан и като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищецът навежда и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: „При прекратяване на трудов договор с предизвестие, от кой момент уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ се счита за извършено – от датата на връчване на предизвестието, от датата на издаване на заповедта за уволнение в рамките на 9-месечния срок или от датата, отразена в заповедта като дата на прекратяване на трудовото правоотношение?“ и „При прекратяване на трудов договор с предизвестие и заявена от работодателя воля за неспазването му, от кой момент уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ се счита за извършено – от датата на връчване на предизвестието, от датата на издаване на заповедта за уволнение в рамките на 9-месечния срок или от датата, отразена в заповедта като дата на прекратяване на трудовото правоотношение или от датата на заплащане от работодателя на обезщетението на основание чл. 220, ал. 1 КТ?“.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /ответник и в производството/ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване /обща и допълнителни/ и за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени направените в касационното производство деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
При извършената предварителна нейна селекция, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси. Първият формулиран правен въпрос, посочен по – горе, осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение и включен в предмета на спора. Вторият и третият въпроси на касатора, посочени по – горе, които могат да бъдат обединени в един общ въпрос за момента на прекратяване на трудов договор в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ при неспазване на предизвестието от страна на работодателя /датата на връчване на предизвестието, датата на заповедта за уволнение или посочената в заповедта за уволнение дата на прекратяване на трудовото правоотношение, или датата на заплащане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ/ не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
СГС е приел, че страните по делото не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че процесният безсрочен трудов договор е прекратен с нарочен „акт за прекратяване на трудов договор“ от 16. 12. 2015г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ, с отправяне на предизвестие от работодателя, получено от ищеца на 14. 12. 2015г., без да е спазен от работодателя срока на 30 – дневното предизвестие, като заеманата от служителя длъжност е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР КТ /“Ръководител отдел логистика“/ и е налице сключен на 16. 03. 2015г. нов договор за управление на ответното търговско дружество с изпълнителния му директор Л. К. Ф.. Намирайки за осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ поради наличието на нов договор за управление макар с досегашния изпълнителен директор, съдържащ бизнес програма с конкретни икономически показатели и договаряне на възнаграждение за управляващия, обвързано от постигнатите финансови резултати, заложени в бизнес програмата, въззивният съд излага подробни съображения относно основното спорно правнорелевантно обстоятелство: към кой момент се преценява изтичането на 9-месечния преклузивен срок по чл. 328, ал. 2 КТ – към момента на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор или към момента на прекратяване на същия, когато двете са настъпили по различно време, приемайки за релевантен момента на получаване на предизвестието от работника или служителя. Възприетото разбиране е обосновано с потестативния характер на правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение, при което целената правна промяна настъпва с достигане на едностранното волеизявление за прекратяване до насрещната страна по трудовото правоотношение – работника или служителя, макар в определени от закона или страните случаи да е възможно тази правна промяна да бъде отложена във времето – след изтичане на определен срок или сбъдване на определено отлагателно условие. При последните случаи волеизявлението за прекратяване на трудовия договор и целената правна промяна /самото прекратяване/ настъпват в различни моменти, но за съществуването на потестативното право на едностранно прекратяване е от значение момента на неговото упражняване, в случая отправянето и получаването от насрещната страна на предизвестието за прекратяване, към който момент се преценява законността на уволнението, а настъпилите след това обстоятелства, необходими за пораждане на правните последици на прекратяването на трудовия договор, са ирелевантни, тъй като не могат да повлияят с обратно действие на съществуването на потестативното право към деня на упражняването му. Извеждайки горните правни изводи въззивният съд се е позовал на формираната задължителна съдебна практика на ВКС /решение № 559/09. 07. 2010г. по гр. д. № 650/2009г. на 4 г.о.; решение № 84/28. 02. 2011г. по гр. д. №788/2010г. на 3 г.о.; решение № 146/08. 06.5. 2014г. по гр. д. № 4442/2013г. на 4 г.о. и решение № 239/23. 03. 2010г. по гр. д. №5111/2008г. на 1 г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. С оглед обстоятелството, че предизвестието на работодателя за прекратяване на процесния трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ е получено от ищеца на 14. 12. 2015г., преди изтичане на 9-месечния срок от началото на изпълнение на новия договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, СГС е счел за законно процесното уволнение, при осъществен фактически състав на посоченото от работодателя основание за уволнение, независимо от сочената дата на прекратяване на трудовия договор в заповедта за прекратяване – 17. 12. 2015г., поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове.
От гореизложеното се налага, че правният въпрос от значение за изхода на конкретния трудов спор е формулираният от касатора първи въпрос: „Към кой момент се преценява изтичането на деветмесечния преклузивен срок по чл. 328, ал. 2 КТ – към момента на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на прекратяване на същото, когато двете обстоятелства са настъпили по различно време?“. Според съвременната задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 239/23. 03. 2010г. по гр. д. №5111/2008г. на първо г.о.; решение № 873/18. 01. 2011г. по гр. д. № 1757/2009г. на 4 г.о.; решение № 208/02. 05. 2012г. по гр. д. №738/2011г. на 4 г.о. и решение № 62/01. 04. 2014г. по гр.д.№4370/2013г. на 3 г.о., в хипотезата на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие, вкл. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, при неспазване на срока на предизвестието, се прилага постановката на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, според която прекратяването настъпва с изтичането на съответната част от срока на предизвестието, в която хипотеза заповедта за уволнение има конститутивен характер, пораждащ самото прекратяване, което настъпва с връчването й на работника или служителя, или в посочен от работодателя в самата заповед друг по – късен момент, предхождащ крайния срок на отправеното предизвестие. В горепосочената хипотеза моментът на отправяне и получаване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор и моментът на прекратяването на трудовия договор са различни, като за разлика от случаите на спазено от работодателя предизвестие, последното няма конститутивно действие, а такова има заповедта за прекратяване на работодателя, прекъсваща срока на предизвестието преди изтичането му. При спазено предизвестие, по изричната повеля на закона /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието, като може въобще да не бъде издадена заповед за прекратяване, а ако такава бъде издадена, тя има само декларативно значение. При прекратяване на трудов договор от работодателя с предизвестие, при неспазване срока на предизвестието по волята на отправилата предизвестието страна, моментът на получаване на предизвестието от работника или служителя е различен от момента на самото прекратяване, но доколкото първото съставлява акта на упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, то следва да определи момента, към който се извършва преценката за законността на уволнението. Моментът на получаване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, независимо дали е спазен или не е спазен срока на предизвестието, е правнорелевантният момент, към който следва да бъде извършен контрола от съда за съществуването и надлежното упражняване на потестативното право на едностранно прекратяване, вкл. осъществено ли е основанието за уволнение и спазени ли са допълнителните условия, ако такива са предвидени в закон, както и осъществена ли е закрилата по чл. 333 КТ. Това е така, тъй като потестативното право на едностранно прекратяване на трудов договор от работодателя с предизвестие, поражда действие с достигане на писменото волеизявление /предизвестието за прекратяване/ до адресата – работника или служителя, а изтичането на определен срок при спазване на цялото предизвестие или сбъдването на условие при неспазване на част от срока на предизвестието са обстоятелства от значение само за настъпване на правните последици на вече упражненото право на работодателя на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, регламентирани в закона. Горното разбиране е възприето в тълкувателната част от мотивите на решение № 208/02. 05. 2012г. по гр. д. № 738/2011г. на 4 г.о. и на решение № 62/01. 04. 2014г. по гр.д.№ 4370/2013г. на 3 г.о., както и в мотивите на атакуваното въззивно решение и именно то е обусловило извода за отхвърляне на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Цитираното от касатора решение № 22/04. 02. 2014г. по гр. д. № 3146/2013г. на 3 г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, не е в противоречие с възприетото от СГС и в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана по – горе, тъй като касационното обжалване е допуснато по въпроса за момента на прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ при неспазено предизвестие, т.е. в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, като възприетото разрешение съответства на разрешението в горепосочените решение № 239/23. 03. 2010г. по гр. д. №5111/2008г. на първо г.о.; решение № 873/18. 01. 2011г. по гр. д. № 1757/2009г. на 4 г.о.; решение № 208/02. 05. 2012г. по гр. д. №738/2011г. на 4 г.о. и решение № 62/01. 04. 2014г. по гр.д.№4370/2013г. на 3 г.о.. Що се отнася до момента, в който се преценява изтичането на 9 – месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ, възприетото в нетълкувателната част от мотивите на решение № 22/04. 02. 2014г. на ВКС, тъй като касае различна от процесната хипотеза /прекратяване без въобще да е отправено предизвестие от работодателя/, при която няма друг момент, освен връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, към който да следва да не е изтекъл 9 – месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ, не противоречи на атакуваното с настоящата касационна жалба въззивно решение.
При наличието на задължителна практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, посочена по – горе, с която въззивното решение е съобразено, която не се нуждае от осъвременяване и корективно тълкуване, не са осъществени и сочените от касатора допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
По делото не са представени доказателства за направени от ответника съдебни разноски в касационното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 13. 01. 2017г. по в. гр. дело № 10605/2016г. на Софийски градски съд, четвърти „В“ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: