3. стр. от определение по гр.д. № 2156/2016 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 594
София, 06. юли 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2156 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 53/14.01.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2546/2015, с което е потвърдено решение № 2722/15.07.2015 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 454/2015, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 9.094,00 лева обезщетение за пропуснати ползи от ползването без основание на чужд имот по чл. 59 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят Х. Д. Т., представляван от адв. Б. С. от АК – П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да даде вярната правна квалификация на предявения иск и по материалноправните въпроси в режим на етажна собственост ли са два самостоятелни обекти в една сграда, общи части ли са помещенията през които се осъществява достъпа до отделните обекти и нарушение ли е ограничаването на възможността за преминаване през тях, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 80/22.02.2010 на ВКС по гр. д. № 941/2010 и решение № 147/19.06.2012 на ВКС по гр. д. № 582/2011.
Ответниците по жалбата В. П. Т. и И. Д. Т. не са изразили становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не е пропуснал да реализира ползи от собствения си недвижим имот – самостоятелно жилище, което е имало общ вход с жилището на ответниците, като на първия ответник по силата на извършена делба е поставен в дял самостоятелен обект (полумасивно жилище, състоящо се от сутеренни помещения и етаж, състоящ се от две стаи и салон) от втория етаж на къщата, ведно с помещението, през което се стига до поставената в дял на ищеца част от къщата. Съдът е приел, че процесната комуникационна част (22 кв. м. – салон и стая на втори етаж, чрез които се e осъществявал достъпът до втория етаж на пристроената нова част, поставена в дял на ищеца), която е обслужвала достъпа до жилището на ищеца, не съставлява обща част и ответниците не са лишили ищеца неправомерно да ползва собствения си имот, нито са ограничили достъпа му, тъй като съсобствеността е била прекратена чрез делба и въз основа на съдебно решение по ревандикационен иск и издадения въз основа на него изпълнителен лист е бил извършен въвод във владение на ответниците в имота. Въззивният съд е приел, че ищецът е разполагал с възможността или да построи външна стълба, по която да влиза на втория етаж от жилището си или да поиска да му бъде учредено право на преминаване през стаята, собственост на ответниците, поради което ищецът не е доказал, че ответниците са го лишили неправомерно да ползва имота чрез ограничаване на достъпа му до него посредством държане на помещението, през което се стигало до собствената на ищеца част от процесната къща, намираща се на втория етаж.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият процесуалноправен въпрос да обуславят изхода на делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че не е обвързан от правната квалификация на предявените искове, посочена от страните или приета от първоинстанционния съд, но е задължен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск и разгледа предявения иск според тази правна квалификация, като обсъди всички обстоятелства по делото. Повдигнатите матералноправни въпроси не обуславят решението по делото. Предявен е иск за обезщетение за вреди от ограничаване на ползването на общи части на сграда, а съдът е зачел правните последици на влезлите в сила решения за делба чрез реално поделяне на съсобствената сграда и по ревандикационен иск, чиято сила на пресъдено нещо установява между страните, че ответникът е собственик на процесните помещения. Правно невъзможно е да бъде учредено ограничено вещно право на преминаване през помещения в сграда, но е напълно възможно (без да са необходими никакви допълнителни одобрения и разрешения) извършването на одобрено от делбения съд преустройство, ако такова е било необходимо за извършването на реалната делба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/14.01.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2546/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.