О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр. София, 07.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 475 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Л. Ц. от [населено място], приподписана от адв. И. Г., против определение № 5966 от 28 март 2012 г., постановено по гр.д. № 2642 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 26 август 2011 г., постановено по гр.д. № 43045 по описа на районния съд в София за 2010 г., с което исковата молба е върната, тъй като посочените от ищеца съдебни решения не могат да се приемат нито за новооткрити обстоятелства, нито за нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК.
В частната касационна жалба се сочат основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правните въпроси за преценката за допустимостта на предявените установителни искове по отношение на достатъчна убедителност на новооткритите обстоятелства – прилагане на тригодишна погасителна давност за вземанията на топлофикационните дружества според съдебната практика, приложението на общностното право, установеното ощетяване на потребителите, непочтена търговска практика на ответника, по характера на иска по чл. 423 ГПК, по правилното разбиране на обезпечителната нужда.
Касационният съд в настоящия си състав приема, че жалбата на В. Ц. е недопустима предвид правилото на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила във въззивния съд на 28 май 2012 г. – след влизането в сила на новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая частният жалбоподател е предявил искове с правно основание по чл. 424, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за сумите 4088,32 лева главница и 947,64 лева лихва за периода 1 април 2006 г. – 8 септември 2009 г. Предвид правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Тъй като е явно, че по предявените искове касационно обжалване не може да се развие, то и определението на въззивния съд по акт на първата инстанция, с който се прегражда по-нататъшния ход на делото, не може да бъде разгледано по реда на частното касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. Л. Ц. от [населено място] против определение № 5966 от 28 март 2012 г., постановено по гр.д. № 2642 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: