О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София,19.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 527 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №245,постановено на 28.07.2011г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№713/2011г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№1039/14.04.2011г.,подадена от К. М. М. чрез процесуалния му представител адв.Х. Х. срещу решение №96 от 18.02.2011г. по гр.д.№891 по описа за 2010г. на Софийски окръжен съд.
Определението е обжалвано от К. М. М.,който поддържа,че в случая следва да се има предвид пазарната цена на имота, която надхвърля сумата 5000лв. и обосновава допустимост на касационното обжалване.Моли определението да бъде отменено и да се допусне разглеждането на подадената от него касационна жалба.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от К. М. М. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд,постановено на 18.02.2011г. по гр.д.№891/2010г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на предявените при условията на обективно и субективно съединяване искове е под 5000лв. /395.85лв./ с оглед данните по делото към момента на подаване на исковата молба.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид пазарната цена на имота. Законът изрично установява критериите за преценка допустимостта на касационното обжалване в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,като ги обвързва с цената на иска,която пък от своя страна се определя по установените в процесуалния закон правила,в случая от правилата, установени в разпоредбата на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./,която е действала към момента на предявяване на иска /10.05.2007г./. Тази цена на иска е възприета от съда и не е оспорена от ответниците до приключване на производството пред първоинстанционния съд,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска,доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това,както е прието и в обжалваното определение.
Действително до влизане в сила на ЗИДГПК/обн.ДВ.бр.100/2010г./ в практиката на ВКС се приемаше,че за допустимостта на касационното обжалване има значение и пазарната цена на имота,но подобно тълкуване се налагаше с оглед действалата до 22.11.2010г. редакция на чл.280,ал.2 ГПК, която предвиждаше,че преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да бъде извършена с оглед обжалваемия интерес,който не винаги съвпада с цената на иска. Към настоящия момент,както и към момента на постановяване на обжалваното определение,разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК установява като критерий за допустимостта на касационното обжалване именно цената на иска,определена по действащите съдопроизводствени правила.
Следва да се има предвид също така и обстоятелството,че цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба,като това правило е установено и трайно възприето от съдебната практика. Недопустимо е веднъж определената цена на иска да се променя освен в изрично предвидените в процесуалния закон случаи,каквато хипотеза обаче по настоящето дело не е налице,тъй като сега действащия ГПК не установява подобно правило при извършването на преценка за допустимостта на касационното обжалване. Поради това настоящият състав приема,че подадената от К. М. М. частна жалба следва да бъде оставена без уважение и доколкото поддържаните от жалбоподателя доводи не могат да бъдат споделени,не следва да се допуска изслушване на поисканата с частната жалба експертиза за установяване пазарната оценка на имота. Подобна експертиза би била допустима,ако законът обвързваше преценката за допустимостта на касационното обжалване с пазарната цена на имота или предоставяше тази преценка на ВКС съобразно данните по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. М. М. частна жалба вх.№8157/19.09.2011г. срещу определение №245, постановено на 28.07.2011г. по гр.д.№713/2011г. по описа на ВКС,І ГО.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: