О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №481/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. И. Г. с вх. №973/01.04.2009 год. на Б. окръжен съд против решение №823 от 24.02.2009 год. по гр.д. №57/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №4972/14.11.2007 год. по гр.д. №760/2007 год. на Б. районен съд, с което са уважени предявените от ЗПАД”Д” гр. С. при условие на обективно съединяване против касатора регресен иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 1151.56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя- ищец на пострадалия собственик на автомбила – “И” ООД, застрахован с Договор за застраховка”А”и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 20.14 лв. мораторна лихва. Благоевградският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че с предаването на колата в сервиз за диагностика, евентуално и ремонт, не е доказано, че собственикът й е упълномощил ответника да я управлява. Повредата е настъпила в двора на сервиза, в който работи ответникът, при извършвана от него маневра на заден ход. Отхвърлен е доводът на касатора в настоящето производство, че той има качество на “трето лице” по смисъла на т.71 от О. условия, съобразно който при причинена щета по вина на трето лице, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу него, като за трето лице не се счита водачът на МПС, упълномощен със съгласие на застрахования.
Касаторът Н. Г. , чрез защитата си твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.213 ал.1 КЗ и т.71 от О. условия, защото неправилно е прието, че няма качество на упълномощен водач. В договора с автосервиза за диагностика и сервиз се инкорпорира и упълномощаването от собственика на автомобила на работниците и служителите в него, като правоспособни водачи, да го управляват. Навежда и доводи за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235, ал.2 ГПК/, поради необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност.
Като основания за селектиране на касационната жалба в изложението към нея на основание чл.284, а.3,т.1 ГПК сочи тези по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК- правният въпрос, обусловил изхода на делото, за качеството на касатора на упълномощен водач, придобито с предоставяне на автомобил за диагностика и ремонт в сервиза, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а разрешаването му е от значение за правилното приложение на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на доводите си е приложил решение №556 от 04.10.2005 год. по т.д. №42/2005 год. на ВКС, І Т. О. и решение №838 от 04.01.2008 год. по т.д. №535/2007 год. на ВКС, І Т. О.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното решение на Б. окръжен съд следва да се допусне до касационнен контрол.
Формулирания от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, а именно: с предоставяне на колата за диагностика и евентуален ремонт в автосервиз, работникът в него, на когото е възложено да извърши тези дейности, който е в трудовоправни отношения със сервиза и който е и правоспособен водач, придобива ли и качество на упълномощен водач по смисъл на чл.213 ал.1 КЗ във вр. с т.71 от О. условия при извършване на маневра с автомобила на територията на сервиза.
Не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С приложените по делото в настоящето производство решения на Върховния касационен съд, той се е произнесъл по съдържанието на термина “упълномощаване”, като волеизявление на собственика, ползвателя и държателя трето лице да управлява МПС, както и по липсата на изискване за специална форма за упълномощаването на водача му. В тях не е обсъждан въпросът дали с възлагането на действията по ремонт и диагностика на автомобила се извършва и упълномощаване за фактически действия по управлението му.
Разрешаването на въпроса дали с възлагане от собственика извършването на действия по диагностиката и ремонта на автомобила, се предоставя на работниците в трудовоправни отношения със сервиза, приел поръчката, извършване и на фактически действия по управлението му на територията на сервиза с цел изпълнение на възложената им работа, и придобиват ли с това качеството на упълномощен водач на МПС по смисъла на чл.213 ал.1 КЗ във вр. с т.71 от О. условия за застраховане, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За обхвата на съдържанието на “упълномощаването” в тази хипотеза липсва трайно установена съдебна практика, поради което е налице допълнителното основание за селектиране на касационната жалба на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №823 от 24.02.2009 год. по гр.д. №57/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №4972/14.11.2007 год. по гр.д. №760/2007 год. на Б. районен съд.
УКАЗВА на касатора Н. И. Г. в едноседмичен срок от съобщението на основание чл.18, ал.2 т.2 във вр. с чл.3 от Т. за държавните такси да внесе и представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: