О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр. София, 01.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1933 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. А. срещу определение №1635 от 25.05.2018 г. по т.д.№2200/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Н. Г. А. за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение №450/26.02.2018 г. по т.д.№2200/2017 г. на САС в частта за разноските, като по молба на синдика на „КТБ” АД /н/, посоченото решение е допълнено на основание чл.248 от ГПК, чрез осъждане на Н. Г. А. да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че производството по чл.66, ал.6 вр. чл.68 от ЗБН не е исково и по него, предвид разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК не следва да се събира държавна такса, като възприетото от съда становище за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл.694, ал.7, вр. чл.612, ал.2 от ТЗ не намира опора в закона, поради наличието на изрична уредба на производството по оспорване на списъците на приетите и неприети вземания в ЗБН. В този смисъл и с оглед обективирания в чл.60 от КРБ принцип на законоустановеност на данъците и таксите, които гражданите са длъжни да плащат, държавна такса не се дължи изобщо, а ако такава се дължи, то би следвало да бъде определена по реда на чл.16 от ТДТССГПК. Навеждат се доводи, че страни в производството по чл.66, ал.6 вр. чл.68 от ЗБН са синдикът, кредиторът с оспорено вземане и направилият възражение кредитор, като синдикът не е представляващ банката и не може да бъде представляван в процеса от юрисконсулт, поради което не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба – „КТБ” АД /н/ заявява становище за неоснователността й, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на Н. Г. А. по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение, чрез отмяна на присъдената в полза на държавата държавна такса, въззивният съд е посочил, че производството по чл.68 от ЗБН е исково – същото, макар и да притежава някои особености, с оглед предмета и последиците си категорично има исков характер, в какъвто смисъл е установена и последователна съдебна практика, поради което държавни такси за това производство безспорно се дължат на основание чл. 71, ал. 1 ГПК. Приел е, че разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ е специална спрямо общите правила на ГПК относно държавните такси, но в производствата по чл.68 от ЗБН тази норма се прилага не по аналогия, а субсидиарно – по силата на чл.612, ал.2, изр.2 от ТЗ и доколкото в ЗБН не се съдържат особени разпоредби относно таксуването на възраженията по чл.68 от ЗБН.
Във връзка с молбата на синдика на „КТБ” АД /н/ за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд е изложил съображения, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно във въззивната жалба и тъй като в производството синдикът е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразно изхода на спора, на същия следва да бъде присъдено съответното юрисконсултско възнаграждение. Счел е за неоснователни възраженията на кредитора, че в производството по чл.68 от ЗБН синдикът не може да упълномощава и да се представлява от юрисконсулт, както и че съгласно чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение се присъжда само в полза на еднолични търговци и юридически лица, каквото качество синдикът не притежава, тъй като същите са в противоречие с вече установената по въпроса съдебна практика /напр. ч.т.д.№3056/2017 г., ВКС, ТК, Второ отделение/.
Определението е правилно.
Производството по чл.68, ал.1 от ЗБН за разглеждане на направените по чл.66, ал.6 възражения срещу всяко прието и неприето вземане, се развива като исково – както с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗБН установително действие на решението на съда /с влязлото в сила решение със сила на пресъдено нещо, разпростираща се и спрямо неучаствали в производството лица, се установява съществуването или несъществуването на оспореното вземане/, така и предвид процесуалните правила, съдържащи се в нормите на чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБН. В този смисъл е несъмнено, че за това производство се дължи заплащане на държавна такса, като при липса на специална правна уредба относно държавните такси по възраженията по чл.68 от ЗБН, по аргумент на чл.612, ал.2 от ТЗ, приложение следва да намери разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ. От друга страна в константната практика на ВКС е възприето становище, че упълномощаването на юрисконсулт на банката да представлява синдика в производство по чл.68, вр. чл.66, ал.6 от ЗБН е допустимо, предвид изричната законова възможност за учредяване на представителна власт на такъв пълномощник – при приемане на чл.31, ал.3 от ЗБН и съответно при изменението на тази разпоредба, законодателят е взел предвид, че синдикът на банка в несъстоятелност упражнява възложените му функции в качеството на орган на несъстоятелността, като правомощията на синдик на банка се осъществяват от най-малко две лица, а правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно от лицата, назначени за синдик. При упражняването на правомощията на синдик на банка, назначените лица за синдик не действат като физически лица, поради което са неприложими съдържащите се в ГПК процесуални норми за представляване на граждани от пълномощник и ограниченията относно качеството на пълномощниците или тяхната родствена връзка със страната – физическо лице. От процесуалната възможност в производството по чл.68, ал.1 от ЗБН синдикът да се представлява от юрисконсулт, произтича и възможността при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт да се присъди и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №1635 от 25.05.2018 г. по т.д.№2200/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.