1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 10.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5452 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №161 от 03.04.14г. по гр.д.№993/13г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение №20 от 27.02.12г. по гр.д.№348/06г. на Пирдопския районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск за делба на следните недвижими имоти:
1. ? ид.част от дворно място от 500 кв.м. с построената в него къща, дюкян и обор, находящо се в [населено място], ”Т. махала”, попадащо в ПИ №38558.6.145;
2. ? ид.част от дворно място от 400 кв.м., находящо се в [населено място], ”Т. махала”, попадащо в ПИ №38558.6.304;
3. ? ид.част от ливада в местн. „Ново л.” в землището на [населено място], имот №38558.14.260;
4. ? ид.част от ливада в местн.”П. р. в землището на [населено място], имот №38558.10.189;
5. нива с шамлък ливада от 13 дка в местн. „Б.” в землището на [населено място];
6. нива от 4 дка в местн. „Б.” в землището на [населено място].
7. нива от 2 дка в местн. „Б.” в землището на [населено място].
Въззивният съд е приел, че първите два имота са закупени през 1942г. от общия наследодател Р. Д. З. и от неговия син Д. Р. З.. При извършената през 1964г. делба между тях първият имот е бил поставен в дял на Д., а вторият – в дял на Р..
При делбата първото дворно място е индивидуализирано като парцел VІІІ-1144 от кв.79 с площ от 260 кв.м. В това място е имало стара сграда, която е съборена и на нейно място е построена нова жилищна сграда. През 1994г. Д. и съпругата му са прехвърлили имота на своя внук срещу задължение за издръжка и гледане. При тези данни въззивният съд е приел, че към момента на смъртта си през 1993г. общият наследодател Р. Д. З. не е бил собственик или съсобственик с Д. в първия недвижим имот, поради което ищцата М. С., като негов наследник, не е придобила идеална част от него. Към 1948г. имотът е бил с площ от 500кв.м., но при делбата от 1964г. от този имот са останали 260 кв.м., включени в парцел VІІІ-1144, който е поставен в дял на Д.. Няма данни останалите 240 кв.м. да са съществували като самостоятелен имот към 1964г. или към настоящия момент, т.е. да е останал неподелен имот в съсобственост между Р. и Д.. Затова искът за делба на първия имот е неоснователен.
По отношение на втория имот, поставен при делбата в дял на общия наследодател Р. З., съдът е приел, че той е бил отчужден по реда на ЗПИНМ за благоустройствени мероприятия и не е възстановен на предишния собственик по реституционния закон. Понастоящем той попада в УПИ ІІІ-1231 за смесено предназначение, с площ от 7998 кв.м. Дори да се окажат верни твърденията на ищцата, че през 1998г. част от този УПИ ІІІ-1231, идентична с отчуждените 400кв.м., е била продадена от общината на един от внуците на Р. Д. З., то това не връща имота в наследството на Р. и затова не може да се иска неговата делба.
Третият и четвъртият имот също са били закупени през 1948г. от Р. Д. З. и от Д. Р. З., но не са били предмет на делбата от 1964г. между тях. Имотите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ само на Д. Р. З. и това решение на поземлената комисия е влязло в сила. Няма данни да е подавано заявление за възстановяване на собствеността на името на Р. Д. З. или на неговите наследници, нито пък решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за ? ид.част от тези имоти. Понастоящем като изключителен собственик на тези имоти се легитимира само Д., а не и наследниците на общия наследодател Р. Д. З.. Затова тези имоти не подлежат на делба.
По отношение на имотите по т.5, 6 и 7 е прието, че е искано възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ, но с влязло в сила решение поземлената комисия е отказала, тъй като върху тях е изпълнено мероприятие на държавата и понастоящем се стопанисват и управляват от Министерство на отбраната като земи по чл.24, ал.1 и 3 ЗСПЗЗ. Тези земи също не са съсобствени на страните по делото и не подлежат на делба между тях.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата М. Р. С..
По отношение на първия имот жалбоподателката се позовава в разликата между площите по документите за собственост – 500 кв.м. по нотариалния акт от 1948г. и 260 кв.м. според делбата от 1964г. Затова жалбоподателката иска делба на имота от 500 кв.м. при квоти 240/500 ид.части за наследниците на Р. и 260/500 ид.части за наследниците на Д.. По отношение на останалите имоти излага само факти, които са обсъдени от въззивния съд. Счита, че тези имоти са били собственост на нейния баща Р. З. и затова следва да се поделят от наследниците му.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса дали в служебното начало влиза правомощието на съда да напътва страна при липса на достатъчни доказателства за собствеността. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №26 от 07.07.83г. по гр.д.№2/83г. на ОСГК на ВС, решение №1222 от 11.05.64г. по гр.д.№365/64г. на І ГО на ВС и решение №2804 от 20.11.56г. по гр.д.№5689/56г. на ІV ГО на ВС. Освен това жалбоподателката счита, че разглеждането на делото от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да обосновава това свое становище.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателката въпрос за задълженията на съда при констатирана липса на достатъчно доказателства за собственост върху спорния имот не е определящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е отхвърлил иска за делба не поради липса на достатъчно доказателства за съсобственост върху имотите, а поради това, че по делото е категорично установено, че тези имоти не са се включвали в патримониума на общия наследодател Р. Д. З. към момента на неговата смърт през 1993г., те не са част от неговото наследство, затова и страните по делото не са съсобственици по наследство върху тези имоти. Посочените от жалбоподателката решения на ВС не разкриват противоречива съдебна практика и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Решение №2804 от 20.11.56г. по гр.д.№5689/56г. на ІV ГО на ВС съдържа изискване към съда служебно да следи за правилното установяване на квотите на съсобственост при делба. Решение №1222 от 11.05.64г. по гр.д.№365/64г. на І ГО на ВС разисква възможността споровете за размера на дяловете във връзка с чл.20 ЗОЕГПНС да се разрешават в делбеното производство. Тълкувателно решение №26 от 07.07.83г. по гр.д.№2/83г. на ОСГК на ВС е във връзка със специфичните въпроси по прилагане на текстове от З. /отм./ в делбеното производство. Правните въпроси, разгледани в тези решения, не възникват по настоящото дело и затова обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената практика на ВС, съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по настоящото дело не възниква въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №161 от 03.04.14г. по гр.д.№993/13г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: