4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
С. 13.05. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2357/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОП “Паркинги, гаражи и благоустройство”, [населено място], срещу въззивно решение от 11.01.2013 г. по гр. дело № 715/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 744 от 25.09.2012 г. по гр.д. № 1712/2012 г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Й. П. срещу ОП “Паркинги, гаражи и благоустройство”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него е постановено ново, с което е отменено уволнението, извършено със заповед № 4 от 8.05.2012 г. на директора на общинското предприятие на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и е признато за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, П. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “бригадир група”, на основание чл.225, ал.1 КТ му е присъдена сумата 3240 лв., ведно със законната лихва считано от 9.11.2012 г. до окончателното изплащане на същата и е признато за установено, че за периода 12.03.2012 г. до 8.05.2012 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор от 21.10.2011 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос: може ли да бъде прекратен трудов договор с работник или служител, който е придобил право да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст преди или по време на възникване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Поддържа се, че този въпрос е обуславящ за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Й. П. в писмения отговор, подаден чрез пълномощника адвокат С. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, и който е обуславящ за изхода на делото е: може ли да се прекрати едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ трудово правоотношение с работник или служител- пенсионер, ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от работника или служителя преди или по време на действие на трудовия договор.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, която урежда правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложил е съображения, че работодателят е оттеглил уволнителното си волеизявление, обективирано в предизвестието от 10.02.2012 г., което като правна последица води до възстановяване на трудовоправната връзка, поради което до 8.05.2012 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Посоченото в заповедта от 8.05.2012 г. фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение- “поради придобиване на пенсионна възраст и пенсиониране” е квалифицирано по чл.328, ал.1, т.10 КТ. Прието е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като посоченото уволнително основание не е било налице към момента на прекратяване на правоотношението, тъй като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключване на трудовия договор. Съгласно сочената разпоредба работодателят би могъл да прекрати трудовото правоотношение на това основание при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не и след като това право е придобито преди сключване на трудовия договор. Едва с основанието по чл.328, ал.1, т.10а КТ е предвидена правна възможност за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, придобил и упражнил правото си на пенсия. В обобщение е приел, че нормата на чл.328, ал.1,т.10 КТ е неприложима за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, който вече е придобил и упражнил правото си на пенсия. В случая това право е придобито и упражнено от ищеца преди сключване на трудовия договор, поради което посоченото уволнително основание не е било налице към момента на прекратяване на правоотношението, което прави извършеното с атакуваната заповед уволнение незаконно.
По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд. С решение № 838 от 17.12.2010 г. по гр.д. № 1739/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 542 от 9.06.2009 г. по гр.д. № 256/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение по гр.д. № 381/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК е дадено разрешение на поставения въпрос, като е прието, че основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.10 КТ/ в ред. до изм. с Д.В. бр.7/2012 г./ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който следва да е настъпил след сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението може да бъде извършено законосъобразно. Приетото от въззивния съд, че основанието по чл.328, ал.1, т.10 КТ не е било налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищецът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Наличието на задължителна съдебна практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответникът следва да се заплатят направените разноски за касационното обжалване, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 480 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2013 г. по гр. дело № 715/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
Осъжда ОП “Паркинги, гаражи и благоустройство”, [населено място], [улица], ет.V да заплати на П. Й. П. от [населено място], [улица], ет.ІІІ, ап.6 направените разноски за касационното производство в размер на 480 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: