2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
С., 19.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2230/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение №104 от 20.01.2014 г. по ч.гр.д.№65/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 20831от 06.08.2013 г. по т.д. № 4025/2013г. на СГС, с което на основание чл. 129 ал. 3 ГПК е върната исковата молба, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че решението по съществен правен въпрос е постановено в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което обосновава с доводи за необоснованост на решението (такова по делото няма) и за солидарното осъждане на тримата ответници физически лица (ответник по делото [фирма] – [населено място]), сочи „Решение на ПК П.” – очевидно изложението не е във връзка с частната касационна жалба, а по друго дело.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва същата поради липса на основание за касационно обжалване, оспорва я и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на искова молба поради неотстраняване нередовносттите й, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба поради неотстраняване нередовностите й. Изложени са съображения, че ищецът не е изпълнил указанията за посочване цената на всеки от обективно съединените искове; основанията, на които счита, че има вземане към посочения ответник при сключен договор за наем с трето лице; за представяне на преписи от исковата молба и за подписването й. Направен е извод, че тези указания са надлежно съобщени на ищеца чрез управителя на дружеството и тъй като не са изпълнени, исковата молба е върната.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй жалбоподателят не е извел правния въпрос, за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, нито е изложил съображения защо счита, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводите в Изложението, които са за неправилност, нямат връзка с частната касационна жалба и са неотносими към делото – касаят постановено решение по спор с други ответници. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, както и поддържаните допълнителни основания. Въпреки това следва да се посочи, че не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 104 от 20.01.2014 г. по ч.гр.д.№65/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: