О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
С., 02.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 384 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2016 от 21.ІІІ.2012 г. на пернишкото [фирма], подадена против въззивното решение № 1079 на ОС-Перник, ГК, от 28.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 840/2011 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 762 на Пернишкия районен съд от 23.ІІ.2011 г. по гр. д. № 599/2009 г. В ЧАСТТА МУ досежно признаването за установено в пр-во по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 410 ГПК по отношение на търговеца настоящ касатор, че той дължи на пловдивското [фирма] сума в размер на 23 624.42 лв. /с вкл. ДДС/, представляваща стойността на необходимите разходи за отстраняване на недостатъци след извършен некачествен ремонт за монтаж и демонтаж на кулокран от 12.ІІІ.2008 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.ІХ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, а също и разноски в размер на 1 983 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 24 104.42 лв., този положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК е бил отхвърлен и, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова установителен част както в нарушение на материалния закон /чл. 13 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Пернишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса. С доводи, че между страните по спора липсвала договорна връзка, както и че вследствие на тези процесуални нарушения въззивният съд бил приел, че „не са били доказани определени факти, игнорирайки обстоятелството, че те са отрицателни и не подлежат на доказване”, се претендира касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на [фирма] срещу настоящия касатор да се отхвърли и досежно съществуването на вземане в размер на 23624.42 лв. – като неоснователен и недоказан или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Пернишкият ОС „се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС да се доказват отрицателни факти”, но, вместо ясно и точно формулиране на всеки един от двата, касаторът поддържа, че всъщност липсвало произнасяне „досежно това възникнало ли е договорно правоотношение между страните и как е възникнало”, а и липсвало произнасяне „по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 13 ЗЗД”.
Ответното по касация пловдивско [фирма] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пернишкия ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1819.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, двата съдебни акта на отделни състави от гражданската и търговската колегии на ВКС, на които касаторът се позовава в изложението към жалбата си, а именно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 394 от 18.V.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 1584/09 г. и съответно Опр. № 310/28.V.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 145/2010 г. не може да се ценят на плоскостта на релевираната хипотеза за допустимост на касационния контрол, след като – вместо релевантни за изхода на делото във въззивната инстанция правни въпроси, по които решаващият съд да се е произнесъл, касаторът сочи въпроси, по които Пернишкият ОС бил пропуснал да се произнесе и това рефлектирало върху правилността на решението му.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1079 на Пернишкия ОС, ГК, от 28.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 840/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2