3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
С., 23,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 985/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №203 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 176/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация – [фирма]– [населено място], [фирма] – [населено място] и [фирма]- [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуланоправен въпрос относно „правилното тълкуване на разпоредбата на чл.34, ал.2 ПВ, отнасяща се до поредността на извършено вписване… по отношение на едни и същ недвижим имот на два различни акта и две различни процедури по отношение на произтичащите от тях правни последици относно предмета на спора по делото”. Касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чиито предпоставки счита, че били налице, което си разбиране е обосновал с липсата на съдебна практика по приложението на посочената от него норма. Поддържал е още, че тази норма била и неясна във връзка с тълкуване на израза „ извършено вписване” „ дали се отнася до всеки вид вписване -… или до всички видове актове…”Страната е посочила, че въззивният съд неправилно е тълкувал нормата на чл.34 ПВ разширително, като подробно е изложил своето разбиране по отношение на неговото тълкуване на тази норма в контекста на становището си по съществото на спора.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, дори и да се приемат за релевантни, макар че са общи, хипотетични и са поставени в контекста на разбирането му по съществото на по спора, а не съобразно решаващите мотиви на въззивния съд, обосновават само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Касаторът се е позовал на необходимост от тълкуване на нормата на чл.34 ПВ, като е поддържал, че тази норма е неясна. Този довод е правно необоснован. Неяснотата на правната норма, предполага обосноваване, че в нейния хипотезис има неочертан фактически състав, с оглед който се прилага диспозицията й. Нормата на чл.34 ПВ регламентира реда, по който се записват всички нотариални актове, молби, писма, вписването и отбелязването, на които се иска, като императивно указва, че това става последователно, по реда на постъпването им. Следователно самата норма не може да бъде тълкувана нито разширително, нито стеснително тъй като тя е процедурна, императивно определяща ред за извършване на вписванията и граматически пределно ясна. Разширително или стеснително тълкуване се прилага само когато нормата е непълна или неясна при обосноваване на недостатъчност на правната уредба. Освен това тази норма дава директен отговор на поставения от страната въпрос. Или така заявеното разбиране на касатора свързано главно с доводи за неправилност на изводите на съда,/така и определено от него/, независимо, че съдържа квалификации на основанието не обосновава нуждата от тълкуване на цитираната правна норма. Както становището на страната по поставения въпрос така и оплакванията й за неправилност на акта са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №203 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 176/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: