О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 595
София, 26.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 72/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. С. Д. чрез адвокат В. И. против въззивно решение на СГС, ІV-В въззивен състав от 20.05.2011 г. по гр. д. № 3120/2011 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на СРС, 50-ти състав от 27.02.2009 г. по гр. д. № 22617/2007 г., с което е отхвърлен предявения от Х. С. Д. против В. П. Н., Е. С. Т., Л. Л. Г., П. А. Г. и Г. А. Г. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД-за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на приземен етаж /сутерен/ от 110 кв. м. в сградата, находяща се в [населено място], [улица], описан подробно в решението, сключен между Х. С. Д. и Л. Н. Н.-Балканска в чл. 1, ал. 2 на договор за наем от 20.12.2004 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че решенията на двете съдебни инстанции по прилагането на гл. ХІV ГПК, чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 20 ЗЗД и чл. 19 ЗЗД са решени от двете инстанции необосновано, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с константната практика на съдилищата. Посочени са съдебни решения на ВС и ВКС. Поддържа се и, че неправилното процедиране и отсъждане на двете инстанции е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспект на което са формулирани въпроси.
За ответник по касация К. Т. К., като наследник на починалата във въззивното производство Е. С. Т. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат К. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Претендира присъждане разноски за касационното производство.
За ответник по касация Л. Л. Г. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат О. Б.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и неоснователна.
За ответник по касация В. П. Н. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат К. М.. Жалбата е оспорена с молба за присъждане разноски по делото.
За ответник по касация Г. А. Г. е подаден писмен отговор, приподписан от адвокат Е. Б.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Моли присъждане разноски.
За ответник по касация М. П. С., конституирана като ответник по реда на чл. 120 ГПК на мястото на починалия ответник П. А. Г. жалбата е оспорена с писмен отговор, подаден от адвокат О. Б..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е посочил предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които следва да са осъществени кумулативно. Отхвърлителният резултат по иска е постановен с оглед преценка на данните по делото и правилният извод, че процесният договор от 20.12.2004 г. няма характер на предварителен договор за продажба или за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, а е породил целените от страните по договора правни последици на договор за наем на недвижим имот, който и в хипотезата на ал. 2 на чл. 1 от договора продължава да е с белезите на договор за възмездно предоставяне на временното ползване на определена вещ без трансформиране на договора в предварителен договор за прехвърляне на право на собственост.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението са поставени въпроси, по които въззивният съд не се е произнасял с решението, респ. въпроси, които не са относими към решаващия извод на съда.
Така, не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос, по смисъла на разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Неизпълнението на изискването за формулиране на правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, посочено с мотивите на цитираното тълкувателно решение.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по съществото си съдържа оплаквания във връзка с допуснати от въззивния съд нарушения, относими към правилността на постановеното решение, съставляващи касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
Изложението не съдържа и обосноваване относимостта на приложените съдебни актове към процесния случай.
Ето защо не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касация К. Т. К., В. П. Н. и Г. А. Г. следва да се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав от 20.05.2011 г., постановено по гр. д. № 3120/2011 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Х. С. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 9.
ОСЪЖДА Х. С. Д., съдебен адрес: [улица], [жилищен адрес] [населено място]-1404, чрез адвокат В. И. да заплати на К. Т. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 разноски по делото в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Х. С. Д. ЕГН 7405306264да заплати на В. П. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ІІІ-ти етаж разноски по делото в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Х. С. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. А. Г., [населено място], [улица], вх. „А”, ап. 5 разноски по делото в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: