5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
С., 26,06,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4093/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 459 от 08.03.2013 г. по т.д. №961/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, обоснована е и неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал недопустимост на съдебния акт, обозначена като първи правен въпрос и , определена от него като „ нередовно упражнено право на иск”. Този довод е мотивиран с оплакване за нередовност на исковата молба, тъй като с нея не била конкретизирана претендираната сума и за кои СМР се претендира. Доводът за недопустимост на решението следва да бъде разгледан, тъй като наличието на такъв порок е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. В случая тези оплаквания са неоснователни и не обосновават разбиране за евентуална недопустимост на съдебния акт. Въпросът за редовността на сезирането е бил повдигнат от настоящия касатор – ответник в производството, още пред първостепенния съд, който обаче с оглед извършените уточнения с допълнителната искова молба, както и с оглед приложенията към нея е приел, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, като ищецът е конкретизирал претенцията си съобразно чл.366 ТПК. Въззивната инстанция също ясно е очертала исковата претенция, като я е извела от исковата молба която изрично е приела за редовна – налице са били ясни обстоятелства – правопроизводящият факт обусловил вземането – изпълнение на договор за строителство от 15.05.2006г., приложените протоколи – акт образец №19 в които поетапно са приемани изпълнените СМР – описани по вид и количество и двустранно осчетоводените фактури установяващи стойността им. Решаващият състав е приел във връзка с предмета на сезиране и това, че с платената сума от 685486.31 лв.са погасени по хронологичен ред задълженията по така осчетоводените фактури изцяло с изключение на последната №33/09г. – непогасения остатък, от която съставлява исковата претенция. Следователно, твърденията за ищеца за това че липсва яснота по предмета на спор са фактически необосновани и не водят до извод за нередовност на сезирането.
Като втори правен въпрос касаторът е формулирал – „по приложението на разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК от въззивния съд относно доказателствените искания на страните.” В подкрепа на това свое разбиране страната е развила оплакване, за това че въззивният съд не е допуснал исканите от нея доказателства, като е счел, че възможността за предявяването им е преклудирана. Касаторът е обосновал разбирането си, че този извод на съда бил неправилен, с твърдението, че представените пред въззивния съд доказателства не били обсъдени от експертизата. Цитирани са две решения на ВКС третиращи приложението на чл.266 ГПК.Така изложеното не обосновава приложно поле на касационно обжалване дори и да се приеме, че така поставения общ въпрос е релевантен. Въззивният съд е приел с решението си, че настоящият касатор не е представил първични счетоводни документи, но е признал осчетоводяването на процесните, а експертизата е установила и ползване на данъчен кредит по тях както и включването им в данъчните декларации на ответника. По отношение на поддържаното от него във връзка с представените пред въззивната инстанция документи е прието /протоколно определение от 22.05.12г./, че представените касови бонове не съдържат данни относно номера и дати, което не може да удостовери плащания извършени през процесните периоди. По отношение на искането за експертиза е приел, че при липса на доказателства за извършени плащания, които да индицират непълнота или неяснота на вече изслушаната пред първостепенния съд експертиза не се обосновава необходимост от повторно изслушване на такава. С оглед тези факти приложените решения са ирелевантни, тъй като при различна фактическа обстановка и по различни искове правните изводи относно процесуалните действия на съда са различни.
Третият поставен от страната въпрос с оглед формулирането си като – „ относно приложението на чл.269 от ГПК като съдът е длъжен да се произнесе по всички наведени доводи, оплаквания относно допустимостта и неправилността на обжалваното решение …” съставлява по скоро заявено оплакване за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения, но не съдържа правен въпрос тъй като е неотносимо към конкретен решаващ извод на съда.В този смисъл и соченото, че този въпрос бил решен в противоречие с ТРОСГК №1/00 и решение №802/11г. на ВКС, ІV г.о. не обосновава приложимост на чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като както сочената задължителна практика / постановена по отменен процесуален ред/ така и конкретно посочения акт на ВКС са ирелевантни, с оглед конкретно развитото от касатора обосноваване на основанието. Той е поддържал, че решението съдържа контролно – отменителни мотиви. И е развил подробно оплакване за неправилност на изводите на съда относно оспорването на протокол образец №15. Доводът, че въззивният съд е разгледал спора в отклонение на изискванията на възивното производство е фактически необоснован, тъй като решаващият въззивен състав е очертал предмета на спор, разгледал е претенцията и събраните доказателства по спора и е формирал свои самостоятелни изводи относно основателността на иска и неоснователността на насрещната претенция. Конкретните оплаквания за това, че съдът бил игнорирал доказателства, които според страната установявали нейното разбиране по спора е без правно значение за настоящето производство тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
И четвъртия поставен въпрос, обобщен от касатора като – „ има ли приемане на възложената работа” не отговаря на критериите за наличие на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изцяло фактически, а не правен. Въпросът за доказателствената сила на протоколите обр.19 би имал значението, което касаторът му придава, само ако въззивният съд беше направил своите изводи за изпълнение на възложената работа единствено с оглед наличието им. Но тъй като в случая решаващият състав не се е позовал само на тях за да приеме, че работата е приета без възражения, а е обосновал с оглед цялостния доказателствен материал разгледан по-горе, то и този въпрос като неотносим към решаващ извод на съда е ирелевантен, а и не обосновава противоречие със сочената практика тъй като съдът не е приел,нищо различно от обоснованото с нея.
Касаторът лаконично е заявил че поставените въпроси били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е посочила и възпроизвела страната по отношение на поставените въпроси, то тя следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на въпроси/ което е общо основание/, нито възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Оплакванията на страната за неправилност на акта са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски в размер на 1000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 08.03.2013 г. по т.д. №961/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: