2
гр. д. № 5384/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 595
София, 28.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 5384/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
И. Н. И. и В. Н. Т. са подали частна жалба срещу определение № 100 от 21.05.2014 г. по гр. д. № 691/2012 г. на ВКС, ІІ г. о, в частта с която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателките за допълване на решение № 235 от 2012.2013 г. по гр. д. № 691/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. с присъждане на направените от жалбоподателките разноски за водене на делото в отхвърлената част на предявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС като просрочена. Развит е довод, че ако съдът приеме, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено след законоустановения срок, то това искане следва да се счита като възражение за прихващане във връзка с разноските, които ищците дължат на жалбоподателките (ответници по иска) и разноските, които жалбоподателките са осъдени да заплатят на ищците съобразно уважената част от иска.
Ответникът по жалбата К. П. я намира за неоснователна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 235 от 20.12.2013 г. по гр. д. № 691/2012 г. състав на ВКС, ІІ г. о. се е произнесъл по съществото на предявения от М., К. и И. П. срещу жалбоподателките ревандикационен иск. С решението съдът не се е произнесъл по направеното от жалбоподателките искане за присъждане на разноски за водене на делото съразмерно на отхвърлената част на иска. Молба за допълването му е подадена на 14.02.2014 г. При проверка за допустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът обосновано е намерил, че едномесечният срок за това процесуално искане е изтекъл на 20.01.2014 г., а молбата е депозирана на 14.02.2014 г., поради което е недопустима като просрочена.
Неоснователен е доводът, искането за допълване на решението с произнасяне по искането за присъждане на разноски да се счита за възражение за прихващане с насрещното вземане, което ищците имат спрямо жалбоподателките за направените от тях разноски по делото.нито искането за присъждане на разноски, направено в последното проведено открито съдебно заседание по делото, нито това, направено с молбата за допълване на решението с присъждане на разноски, съдържат волеизявление за прихващане. Такова не би могло и да се формира, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване изхода на спора не е известен, поради което и вземането разноски не е възникнало по основание.
Възражението за прихващането е процесуално действие за защита срещу първоначалния иска. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението, тъй като към този момент те не са ликвидни. Възражението за прихващане се прави с волеизявление, изхождащо от прихващащата страна до другата, която има вземане срещу нея. От данните по делото не се установява да е направено такова волеизявление. Воля за това не би могла да бъде формирана, тъй като на страната не е известен изхода на спора, който е обуславящ за възникване правото на разноски по делото.
При проверка на определението не се установи основание за отмяната му, поради което то ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 21.05.2014 г. по гр. д. № 691/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: