ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595
София, 28.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 955 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. чрез прокурор Т.П. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 13.ХІ.2017г. по в.гр.д. № 2877/2017г.
Ответниците по касационната жалба М. П. К. – И., В. В. И. чрез законния му представител М. К. – И., Д. И. Д. и Б. Н. Д. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат И.. В. са заели становище за липса на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 13.ХІ.2017г. САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СГС от 21.ХІ.2016г. по гр.д. № 11227/2015г., с което П. на РБ /П./ е осъдена на основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ да заплати на М. П. К. – И., В. В. И. чрез законния му представител М. К. – И., Д. И. Д. и Б. Н. Д. по 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство за причиняване смъртта на наследодателя им В. И. – техен съпруг, баща и син, ведно със законната лихва от 02.ІХ.2015г. до окончателното изплащане, и са отхвърлени претенциите за разликите им до пълните предявени размери от по 30000лв.
Въззивният съд е приел за установено, че на 11.VІІ.2007г. В. Д.И. починал от токов удар при поставяне на реклама в производствена база на [фирма] и на същата дата е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, прекратено окончателно с постановление от 26.VІІ.2017г. През повече от десетгодишния период на наказателното производство са извършени множество следствени действия по събиране на доказателства, оглед на местопроизшествието, назначени четири експертизи, двадесет и два разпита на свидетели и две очни ставки, писмени доказателства. Направен е извод за основателност на претенциите за обезщетения, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд.
Като неоснователно е оценено възражението на П. за недопустимост на решението, тъй като ищците не били легитимирани да предявяват искове по чл.2б ЗОДОВ поради липсата на качество на пострадали от престъплението по смисъла на чл.74 ал.1 НПК. Прието е в тази връзка, че дали ищците са включени в персоналния обхват на посочената правна норма е въпрос за основателност на претенциите, а не за допустимостта им. Чл.74 ал.1 НПК придава качеството на пострадал на лицето, претърпяло вреди от престъпление, което право при смърт на лицето преминава върху наследниците му по силата на чл.74 ал.2 НПК. Ищците са наследници на Вл.И. /установено с удостоверения за раждане и за граждански брак/ и имат такова качество. А и понятието „при определяне на неговите граждански права и задължения” по чл.6 пар.1 от КЗПЧОС обхваща не само страните в гражданско/наказателно производство, а и всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от него. В случая досъдебното производство е засегнало правата на ищците да узнаят причината за смъртта на наследодателя им и им е вменено в задължение да търпят това фактическо положение.
Като неоснователно е оценено и възражението на П., че ищците не са доказали изрична воля да бъдат конституирани като пострадали в наказателното производство съобразно чл.74 ал.3 НПК – нормата е въведена с изменението на НПК през 2010г. и е неотносима в случая, а и ищците активно са участвали в производството, правили са искания и по техни жалби са отменени седем прекратявания, което не може да се приеме за съпричиняване.
Прието е и , че претенциите не са погасени по давност, която започва да тече от окончателното прекратяване на наказателното производство през юли 2017г.
Налице е в случая прекомерна продължителност на производството предвид сложността му, поведението на ищците и на компетентните органи, събраните доказателства в сравнително голям обем. Престъплението не разкрива фактическа и правна сложност, а прокурорът не е направил необходимото за обезпечаване своевременното извършване на следствените действия.
Въз основа на оценени като непротиворечиви показания на двама свидетели е прието, че дългото досъдебно производство, недаващо отговори във връзка със смъртта на Вл.И. и евентуалния извършител, както и неколкократните прекратявания на производството, се отразили негативно на ищците, изразяващо се в отрицателни емоции от обезсърчаване и възмущение от липсата на справедливост до съмнения за прикриване на евентуално виновни лица и съмнения за конспирация. С оглед на всички установени обстоятелства присъдените обезщетения са в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на въззивното решение в частта по исковете на Д. Ив.Д. и Б. Н.Д., защото те нямали качеството на пострадали по смисъла на чл.74 ал.2 НПК и не разполагали с процесуална легитимация като изключени от кръга на наследниците на сина им поради наличие на негов низходящ наследник от първа степен. Сочи се и незаконосъобразност на решението относно размерите на обезщетенията – основната причина за страданията на ищците била смъртта на Вл.И. и разочарованието им, че не се установява конкретно виновно лице, а не обстоятелството, че след продължителен период от време са узнали причините за настъпването на смъртта, която е резултат на собственото му необмислено и неразумно поведение, а не на престъпна причина. Иска се намаляване на размера на обезщетението на М. К. и В. Вл.И..
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.2 пр.2 ГПК поради недопустимост на въззивното решение по претенциите на родителите на починалия Вл.И. с оглед липсата на качеството им на пострадали по смисъла на чл.74 ал.2 НПК. Налице били и предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следвало да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на чл.52 ЗЗД съгласно т.ІІ на ППВС № 4/1968г. Решението противоречало на т.3 и т.11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането /без да са конкретизирани/, и на т.19 от ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК поради липсата на мотиви за причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Въпросът как се прилага общественият критерий за справедливост бил решен в противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 2403/2016г. ІV ГО, по гр.д. № 5813/2014г. ІІІ ГО и по гр.д. № 5721/2015г. ІІІ ГО.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Не е налице твърдяното от касатора основание за това по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК /касационната жалба е подадена след влизането в сила на изменението на ГПК, публикувано в ДВ бр.86/2017г./, тъй като приетото от въззивния съд, че ищците имат качеството на пострадали по смисъла на чл.74 НПК, е в съответствие със съдебната практика, обективирана например в определение на Пловдивския апелативен съд /П./ по в.ч.н.д. № 11/2016г., определение на П. по в.ч.н.д. № 257/2017г., в определения на Великотърновския АС по в.ч.н.д. № 124/2015г., по в.ч.н.д. №204/2018г. и по в.ч.н.д. № 454/2017г., в определение на САС по в.н.ч.д. № 436/2018г., в решение на ВКС по н.д. № 3148/2011г. ІІ НО, в мотивите на ТР № 2/2002г. на ОСНК, в ТР № 1/2013г. ОСНК. Според тази практика качество „пострадал” има лице, претърпяло имуществени/неимуществени вреди, което може да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител в наказателно производство общ характер, като кръгът на такива лица е определен с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. и обхваща най-близките роднини – низходящи, възходящи и съпруг, а не само лицата, призовани към наследяване.
Останалите поставени въпроси не обосновават наличие на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в редакцията след изменението по ДВ бр.86/2017г./ за допускане на касационно обжалване. Не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968, в т.3 и т.11 от ТР № 3/2005г. и в т.19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК, съдът мотивирано е взел предвид при произнасянето си всички установени по делото конкретни релевантни за случая обективни обстоятелства – образувано наказателно досъдебно производство срещу неизвестен извършител по повод смъртта на съпруга, бащата и сина на ищците, продължило повече от 10 години, активно участие на ищците в това производство, вкл. чрез обжалване на седем актове на прокуратурата за прекратяването му, довело до отмяната им, не обосноваващо съпричиняване на неимуществените им вреди, неоснователност на довода за погасяване на вземанията по претенциите по давност, превишаване на разумния срок за разследване с оглед преценката за сложността на делото, поведението на ищците и на органите по разследването, претърпяните от ищците вреди – отрицателни емоции в причинна връзка с дългото производство, недаващо отговори относно смъртта на Вл.И. и евентуалния извършител, и неколкократните неправомерни прекратявания, обезсърчаване и възмущение от липсата на справедливост и съмнения за прикриване на евентуално виновни лица, обезверяване и съмнения за корупция. Следва да се посочи, че касаторът не е конкретизирал кои от твърдяните от ищците вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, въпреки което съдът ги е приел за такива, с оглед на което е невъзможна преценката от касационния съд за значението на поставения в тази насока въпрос за изхода на делото, респективно за наличието на предвидените в закона предпоставки за допускането на касационно обжалване по него.
По въпроса за определяне размера на обезщетението и как се прилага критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД със сочената от касатора практика /по гр.д. № 2403/2016г. ІV ГО, по гр.д. № 5813/2014г. ІІІ ГО и по гр.д. № 5721/2015г. ІІІ ГО/ не се обосновава произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 пр.2 ГПК с оглед различните обстоятелства, при които обезщетенията са определени във всеки конкретен случай, в т.ч. и в настоящия.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.3 и ал.2 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници” следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 830лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, № 2339 от 13.ХІ.2017г. по гр.д № 2877/2017г.
ОСЪЖДА П. да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., А. и СЪДРУЖНИЦИ” 830лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: