О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№595
София, 03.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3217/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт С. Х., като пълномощник на [община], срещу въззивно решение № 2461 от 21.05.2018 г. по в. гр. д. № 282/2018 г. на Благоевградския окръжен съд. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано – касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК, поради което е допустима.
Ответницата по касация Д. Л. К. е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразила становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявените срещу [община] искове с правно основание чл.108 ЗС е установяване правото на собственост и предаване владението върху 262/730 ид. ч. от 145 кв. м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 56126.602.4800 по кадастралната карта на [населено място], при описани граници, попадащи под югоизточната част на сграда № 1 до границата със сграда № 2, построени в поземления имот, представляващи проход в сградата, при граници: от запад – фасадна стена на сграда № 1, от изток – фасадна стена на сграда № 2, от юг – поземлен имот с идентификатор № 56126.602.1501 и от север – поземлен имот с идентификатор № 56126.602.1489, обозначена с червени прекъснати линии на скицата към основната съдебно-техническа експертиза.
Ищцата е изложила твърдения, че е придобила правото на собственост по силата на наследствено правоприемство и договор за дарение. Ответникът не е оспорил претендираното право на собственост в полза на ищцата върху процесните идеални части от поземления имот. Въвел е твърдение, че не упражнява фактическа власт върху него.
С обжалваното решение е отменено решение № 37/02.02.2018 г., постановено по гр. д. № 497/2016 г. на Петричкия районен съд, с което предявените срещу касатора искове са отхвърлени, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете за ревандикация са уважени. Решението е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.59 ЗЗД, като в тази част същото не е предмет на касационно обжалване. Прието е, че ответникът не е оспорил съществуването на право на собственост в полза на ищцата в претендирания обем. Същият владее процесната част от имота без основание. Този извод е обоснован с липсата на учредено в полза на общината право на преминаване по реда на чл.192 ЗУТ, както и с фактическото ползване на процесната част като улица.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен следния въпрос, формулиран от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е ли длъжен въззивният съд да се произнесе с отделен диспозитив по искането за предаване владението на имота, като отхвърли същото, когато в хода на процеса е установил, че ответникът не владее процесния имот. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на двете специални предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. В подкрепа на първата от тях посочва като съдебна практика Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2А, в противоречие с което е постановено обжалваното въззивно решение. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. В съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на 262/730 ид. ч. от поземления имот, на основание наследствено правоприемство от майка си Г. П. и договор за дарение /видно от нотариален акт № 153 от 2012 г., издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК и нотариален акт № 152 от 2012 г./. С оглед защитата на ответника и неоспорването на активната материално-правна легитимация на ищцата, не е изследвана принадлежността на правото на собственост в полза на праводателите. Въз основа на изслушаните заключения на съдебно-техническите експертизи е прието, че процесната част по плана от 1971 г. е била включена в улица, която фактически съществува и понастоящем; със заповед от 31.05.2004 г. за изменение на ПУП-ПРЗ е одобрена промяна на формата на УПИ III, като е запазена площта му от 730 кв. м., извършено е преотреждане от „Дом на книгата, фотостудио и сладкарница“ в „Магазини, офиси и кафе-аператив“, предназначен за „ниско, свързано застрояване“, но с изместено месторазположение, довело до включване на процесната част в границите на имота. Съгласно цитираното изменение осовите точки на улицата са прекъснати до двете страни на прохода, като по плана под прохода не е отразена улица. Въз основа на разрешение за строеж № 204/01.10.2004 г. е разрешено изграждането на две сгради, като според архитектурния проект под сграда № 1, на ниво партер на съседната сграда е предвидено изграждането на проход с височина 3,20 м. Строителството на сградите е реализирано през 2010 г. С декларация от 28.05.2004 г., с нотариална заверка на подписите, съсобствениците на УПИ III са се съгласили да се запази предназначението на съществуващия проход с площ 145 кв. м., който „осигурява движението на автомобилите по улицата, минаваща през имота“. Въззивният съд е приел, че в полза на общината не е било учредено по надлежен начин право на преминаване /съгласно разпоредбите на чл.192, ал.1 и ал.7 ЗУТ, които предвиждат сключването на писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в имотния регистър/. Ответникът владее процесната част от имота, която реално се ползва за улица, без основание.
Не е налице поддържаното противоречие с тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2А от същото. Обжалваното решение в съответствие с цитирания тълкувателен акт съдържа както установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищцата върху процесните идеални части, така и осъдителен диспозитив. Съдът се е произнесъл с отделен диспозитив по искането за предаване владението върху спорния имот, като е уважил същото, след като е приел, че ответникът упражнява фактическа власт върху него без основание. Съответствието на това заключение със събраните по делото доказателства не може да бъде преценено в настоящото производство. Същото би обусловило неправилност на решението, но при наличие на основание за допускане на касационно обжалване, каквото в случая не е налице.
Обсъденият по-горе правен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не е поставен въпрос, който да е от значение за развитието на правото. Налице е и формирана константна съдебна практика, като не се налага нейното осъвременяване.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – решението не съдържа порок, който следва пряко от неговото съдържание, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по жалба направените разноски в настоящото производство в размер на 700 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2461 от 21.05.2018 г., постановено по в. гр. д. № 282/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда [община] да заплати на Д. Л. К. сумата 700 лв., представляваща направени разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: