3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 595
С., 30.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 75/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Х. и Н. Х. Х. чрез пълномощник адв. Й. Й. – Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 93 от 08.10.2013 г. по в. гр. дело № 164/2013 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 87 от 20.06.2013 г. по гр. дело № 744/2012 г. на Омуртагски районен съд, с което на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД Б. М. Х. и Н. Х. Х. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] [населено място] представлявано от управителя Д. С. сума в размер на 8235,74 лв. представляваща обезщетение за причинени от малолетните им деца Д. Н. В. и Д. Б. М. имуществени вреди ведно със законна лихва счита от 21.07.2012 г. до окончателно изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че при постановяване на решението съдът не е посочил критерии за справедливост, не е приложил такива, което е довело до нарушаване на материалния закон. Позовават се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 48 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа релевантен за делото материалноправен въпрос като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение жалбоподателите са осъдени на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД да заплатят като родители за причинени от малолетните им деца имуществени вреди на дружеството-ищец. При определяне размера на имуществените вреди не се прилага принципа за справедливост, приложим при определяне размера на неимуществените вреди (чл. 52 ЗЗД).
Имуществените вреди са оценими в пари и тяхното поправяне чрез заплащане на парично обезщетение се определя като разлика между оценената в пари предполагаема стойност на имуществото на увредения, която то би имало, ако вредите не бяха настъпили и паричната оценка на имуществото на увредения след увреждането. В настоящият случай размера на вредите причинени на ищцовото дружество е определен със заключение на съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от жалбоподателите. В този смисъл поставеният правен въпрос се явява неотносим към предмета на делото и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Наведените в изложението съображения относно обсъдените с обжалваното решение свидетелски показания, доведи според жалбоподателите до незаконосъобразно и несправедливо решение са насочени към съществото на спора и обосноваността на обжалвания акт, касаят основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението и са извън предметния обхват на производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 08.10.2013 г. по в. гр. дело № 164/2013 г. на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ