6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 30.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4640 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 106 от 15.08.2016 година по гр.д. № 286/2016 година на Бургаски апелативен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Х. Х. К. от [населено място], Ю. А. Б. и С. Д. Х., двамата от [населено място] против П…., [населено място]. Предявените в същото производство искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 7 ЗОДОВ от ищците С. Г. Г. и А. Я. М., двамата от [населено място], са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че с постановление на районна прокуратура [населено място] от 13.03.2009 г., срещу ищците Х. Х. К., Ю. А. Б. и С. Д. Х. е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 3 вр. с ал.1 НК, изразяващо се в използване на документи с невярно съдържание, въз основа на което са получили без основание имущество, принадлежащо на фондове на Европейския съюз и предоставено от тях на Българската държава. По искане на прокуратурата, с определение от 09.09.2009 г. по н.д. № 1248/2009 г., Ямболски районен съд е издал разрешение за претърсване на офис на търговско дружество с управител ищеца С. Г. Г. и изземване на компютърни информационни системи, съдържащи данни, които могат да имат значение за делото, които следствени действия са били извършени на 10.09.2009 г. и иззети компютри на дружеството. С постановление на Я. окръжна прокуратура от 29.07.2010 г. срещу ищците Ю. А. Б., С. Д. Х., С. Г. Г. и А. Г. М. е било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от 30.07.2010 г. същото обвинение е било повдигнато и по отношение на Х. Х. К. – за предоставени неверни сведения с цел получаване на средства от Европейски фондове. По така повдигнатото обвинение по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК срещу Ю. А. Б., С. Д. Х., С. Г. Г. и А. Г. М., през 2011 г. е бил внесен обвинителен акт и образувано наказателно общ характер дело пред Ямболски окръжен съд, производството по което е било няколкократно прекратявано и делото връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения при разследването. С постановление на окръжна прокуратура [населено място] от 28.09.2011 г. наказателното производство за извършено престъпление по чл. 248а, ал.2 вр. с ал.1 НК срещу С. Д. Х., С. Г. Г., А. Г. М. и Х. Х. К. е било прекратено поради изтекла абсолютна давност на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК. С постановление от 21.12.2011 г. е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 3 НПК наказателното производство и по отношение на Ю. А. Б. за престъплениe по чл. 248а, ал.2 вр. с ал.1 НК, както и производството по чл. 212, ал. 3 вр. с ал.1 НК срещу Х. Х. К., Ю. А. Б. и С. Д. Х. на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК Х. Х. К., Ю. А. Б. и С. Д. Х. поради това, че извършеното деяние не е престъпление. При така установените факти е прието, че предявените от С. Г. Г. и А. Г. М. искове за обезщетение поради незаконно наказателно преследване са изцяло неоснователни, тъй като наказателното производство спрямо тях е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 3 НПК поради изтичане на абсолютна давност. Прието е, че отговорността на държавата за вреди може да бъде ангажирана само в случаите, когато държавното обвинение е извършило процесуални действия срещу лицето след изтичане на давността или в случаите, когато обвиняемия е поискал продължаване на наказателното производство и бъде оправдан с влязла в сила присъда. При доказателства, че производството срещу ищците С. Г. Г. и А. Г. М. е прекратено поради изтичане на абсолютна давност, без те да са поискали продължаването му и да са оправдани като невиновни от съда, извършените спрямо тях процесуално-следствени действия са законни, поради което предявените искове за вреди по чл. 2, ал. 1, т.3 са неоснователни. Като неоснователен е отхвърлен и предявеният от ищеца А. М. иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.7 ЗОДОВ за вреди от незаконно използвани спрямо него специални разузнавателни средства. Този извод е формиран въз основа на доказателствата, че след издадено на 12.06.2009 г. разрешение, личният му телефон е бил подслушван за периода до месец октомври същата година; че през месец юни 2010 година ищецът е получил инфаркт на миокарда, наложил специализирана медицинска помощ и хоспитализацията му; че влошеното му здравословно състояние е резултат и на повдигнатото на 31.05.2010 г. срещу него обвинение по чл. 248а, ал.2 вр. с ал.1 НК, прекратено поради изтичане на абсолютна давност през 2011 г., без обаче да е установена причинна връзка между разрешеното и извършено в хода на предварителното следствие подслушване около половин година преди повдигане на обвинението и прекарания от ищеца инфаркт. Прието е, че претенциите за неимуществени вреди са основателни само по отношение на ищците Х. Х. К., Ю. А. Б. и С. Д. Х., тъй като образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 3 вр. с ал.1 НК е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 НК поради това, че деянието не съставлява престъпление, в който случай е осъществена хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – държавата отговаря за вредите от незаконно проведеното наказателно преследване. Съобразявайки доказателствата за претърпените от ищците морални страдания, съдът е определил обезщетения за неимуществени вреди в размер на 2000 лева за Х. К.; 3000 лева за Ю. Б. и 2500 лева за С. Х., които е присъдил на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. На всеки от ищците е присъдено и обезщетение за имуществени вреди в размер на по 200 лева, съставляващи извършени разходи за правна защита в наказателното производство. За разликата до предявения им размер, исковете да неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Бургаски апелативен съд в отхвърлителната му част е постъпила от А. Г. М., С. Д. Х., С. Г. Г., Ю. А. Б. и Х. Х. К.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросът как се прилага общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетението за вреди от незаконно наказателно преследване; следва ли да се съобразят всички конкретни за случая обстоятелства, в т.ч. продължителността на наказателното производство, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение и влиянието на незаконното преследване върху живота на увреденото лице е разрешен спрямо присъденото на ищците С. Д. Х., Ю. А. Б. и Х. Х. К. обезщетение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 401 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 298 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 483/2011 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че обуславящия изхода на делото въпрос по отношение на ищеца А. Я. М. – към кой момент следва да е налице причинно-следствена връзка между незаконно използваното специално разузнавателно средства и влошеното здравословно състояние на увреденото лице е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа се, че по отношение на ищеца С. Г. Г., съдът се е произнесъл по въпроса дерогира ли се по отношение на въззивния съд изискването по чл. 236, ал.2 ГПК да изложи собствени мотиви по спора, когато при условията на чл. 272 ГПК препраща към тези на първоинстанционния съд в противоречие с установената съдебна практика – решение № 186 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 4465/2014 г. ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба П…. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. При определяне размера на обезщетението, присъдено на ищците касатори С. Д. Х., Ю. А. Б. и Х. Х. К., въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към размера му. Съдът е отчел вида и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение; продължителността на наказателното производство – над две години и половина; притесненията и изживяното унижение на пострадалите след узнаване, че личните им разговори са били подслушвани, а имената им огласени по местната кабелна телевизия на пресконференция, дадена от директора на полицията в Я. и други полицейски служители по повод разкриване на група, която неправомерно се облагодетелства от еврофондове; влошеното здравословно състояние на ищеца С. Х. и настъпилите за Ю. А. Б. в личен план житейски катаклизми (разколебаване на отношенията и с ищеца С. Г. в резултат на действия на разследващ полицай и мотивиране на решение за прекъсване на бременност). Същевременно съдът е отчел и обстоятелството, че по отношение на ищците е била взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка”; броя на извършените с тяхно участие процесуални действия по обвинението в престъпление по чл. 212, ал. 3 вр. с ал.1 НК, без да е внесен в съда обвинителен акт, неоснователността на претенцията за обезщетение за обвинението по чл. 248а, ал.2 вр. с ал.1 НК, производството по което е било прекратено поради изтекла абсолютна давност, както и общата икономическа обстановка в страната и стандарт на живот на населението и е определил паричен еквивалент на вредите, който не е в противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на щети, причинени от незаконно проведено наказателно преследване, в т.ч. с обезщетенията, присъдени в приложените от касаторите решение № 186 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 4465/2014 г. ІV г.о. ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса към кой момент следва да е налице причинно-следствена връзка между незаконно използваното специално разузнавателно средства и влошеното здравословно състояние на увреденото лице. Съгласно установената съдебна практика по фактическите състави на деликта, увреждането на пострадалия следва да е резултат на противоправното действие; да е в причинна връзка с извършения деликт – в конкретния случай с използваните специални разузнавателни средства. Съобразявайки установената съдебна практика, въззивният съд е изследвал както всички обстоятелства, касаещи незаконно извършените процесуални действия, в т.ч. и времето на извършването им, така и данните за влошеното здравословно състояние на ищеца С. М. и съпоставяйки доказателствата е формирал извод за наличие на причинна връзка между прекарания от ищеца инфаркт и повдигнатото по същото време срещу него обвинение по чл. 248а, ал.2 вр. с ал.1 НК, но не и с разрешеното и извършено в хода на предварителното следствие подслушване около половин година преди повдигане на обвинението.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в частта му по отношение на иска, предявен от ищеца С. Г. Г.. Съгласно съдебната практика по приложението на чл. 272 ГПК, израз на която е и посоченото от касаторите решение № 186 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 4465/2014 г. ІV г.о. ВКС, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви по всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е изложил мотиви по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение; изложил е собствени мотиви и относно установените по делото факти и е формирал собствени правни изводи. Изложил е и мотиви относно момента и основанието, на което е било прекратено наказателното производство срещу ищеца С. Г. и е споделил изводите на първоинстанционния съд само досежно неоснователността на иска за вреди, когато наказателното производство е прекратено поради абсолютна давност (в случая по обвинението по чл. 248а, ал.2 вр. с ал.1 НК) – изводи, срещу които във въззивната жалба не са релевирани оплаквания.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 15.08.2016 година по гр.д. № 286/2016 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: