О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 28.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 111/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № V* от 9.04.2009 г. по гр.д. № 3691/ 2008 г. на Бургаски районен съд, потвърдено с решение № І* от 1.10.2009 г. по гр.д. № 311/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд е уважен ревандикационния иск, предявен от Р. Т. Р. против Ц. Т. З. и Т. Н. З. по отношение на ? ид. ч. от апартамент в гр. Б., ж.к. “Л”, на 1 етаж в ЖСК “Б”, с площ 64, 20 кв.м., ведно с едно избено помещение и ид. части от правото на строеж и от общите на части на сградата.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържат становище, че спорната ? ид. ч. от апартамента е придобита по давност от Ц. З.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС относно придобиването на идеална част от съсобствен имот от един от съсобствениците, а също и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- тъй като въпросът по какъв начин съсобственикът би следвало да демонстрира намерение да владее за себе си по отношение на съсобственик, който постоянно живее в чужбина, е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ищцата оспорва жалбата като неоснователна, а също и като неподлежаща на касационно обжалване.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата и първата ответница са сестри, които са били надарени от тяхната майка с по ? ид.ч. от апартамента, видно от нот.акт № 82/ 90г. През 2008 г. ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост и на частта на сестра си, като твърди, че придобила тази част по давностно владение. Легитимирайки се с двата нотариални акта за собственик на целия апартамент, го прехвърлила на сина си – втория ответник по делото.
За да уважи иска, като признае, че ищцата е собственик по дарение на ? ид.ч. от апартамента, въззивният съд е изложил съображения, че възражението на ответницата за придобиване на тази част по давност е останало недоказано. Този извод е направен след обсъждане на доказателствата по делото- главно свидетелски показания, и личните обяснения на страните, които сочат, че от 1989 г. ищцата живее в чужбина, рядко се връща в страната, а процесният апартамент е отдаван под наем, който е получаван от ответницата, като част от сумите се използвал за разходи по същия апартамент. Обсъдени са и показанията на св. Ц, които са в смисъл, че имало уговорка ищцата Р да отстъпи своята част на сестра си, но поради липса на други доказателства това възражение е отхвърлено. Като краен резултат съдът е приел, че няма данни сестрата Ц. З. да е отблъснала владението на ищцата и да е завладяла нейната част от имота с намерение да го придобие като собственик.
Поставеният материалноправен въпрос за начина и действията, с които един съсобственик би могъл да отблъсне владението на друг съсобственик, е съществен за делото, тъй като определя дали ще бъдат признати или отречени правата на касаторката.
От представените решения по конкретни дела обаче не може да се направи извод, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Като постоянна и утвърдена практика следва да се приеме разбирането, че промяната в намерението на съсобственика трябва да е осъществено чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на сънаследниците/ съсобствениците/ и да показват по несъмнен начин отричането на техните права и намерението на съсобственика да свои целия имот. В този смисъл са и представените р. № 140/ 17.03.2006 г. по гр.д. № 797/ 2005 г. на ВКС, І г.о., р. № 872/ 13.02.2006 г. по гр.д. № 259/ 2005 г. на ВКС, І г.о. , р. № 508/ 29.07. 2003 г. по гр.д. № 740/ 2002 г. на ВКС, І г.о., р. № 234 от 23.02.2006 г. по гр.д. № 2794/ 2004 г. на ВКС, ІV г.о. Действията и поведението, чрез които се изразява промененото субективно отношение са конкретни и зависят от фактическата обстановка, установена по делото, така че не може да се каже кое определено действие във всички случаи означава проява на собственическо намерение. В практиката са дават различни примери в едната или другата насока- напр.недопускане на съсобственика до имота, снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и др., но нито един факт сам по себе си не налага определени правни изводи, а се преценява с оглед на всички доказателства по делото. В този смисъл решението на въззивния съд е съобразено с посочената практика и затова не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като за него не са изложени релевантни доводи. Поставеният материалноправен въпрос за придобиването по давност на съсобствена част от имота действително е съществен, но това е само първата предпоставка за допускане на обжалването. Фактът, че съсобственикът, спрямо който се твърди променено намерение и своене на частта му от общия имот, живее постоянно в чужбина, е само едно от обстоятелствата, които подлежат на обсъждане при формиране на правните изводи на съда, но не е единствено и определящо по въпроса дали съсобственикът е изоставил имота си и е съгласен той да се придобие по давност от друг съсобственик. Случаите, когато един от съсобствениците се е установил и живее постоянно в чужбина са все по- често срещащи се в практиката, но само от този факт също не може да се приеме, че останалият в страната съсобственик е придобил имота по давност. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК има предвид други предпоставки, които са извън фактите по конкретното дело, а именно липса на съдебна практика или необходимост от изоставянето на една практика и възприемане на друга по тълкуването и прилагането на закона, както е разяснено в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 1.10.2009 г. по гр.д. № 311/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: