О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 03.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 462 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.12.2009 година по гр.д. № 589/2009 година на Шуменски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Н. Ю. С. от гр. В., област Шуман против А. “Каолин”, гр. С., област Русе за сумата 8000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване. За разликата до предявения му размер от 15000 лева за неимуществени вреди и 9141,44 лева – имуществени вреди от разлика между трудово възнаграждение и инвалидна пенсия, искът е отхвърлен като неоснователен. В решение е прието, че ищецът е работил като “машинист на булдозер” в дружество “Каолин” в периода от 29.05.1990 г. до 28.09.2006 година, когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. С експертно решение № 2* от 20.12.2007 година на ТЕЛК на ищеца е била определена трайно намалена работоспособност 54 % с водеща диагноза “въздействие на вибрации” и професионално заболяване “Вибрационна болест ІІ към ІІІ стадий”. Професионалния характер на заболяването е определен с протокол № 1 от 10.08.2007 г. на комисия при НОИ, РУСО гр. Р., след проучване на заболяването и работното място в А. “Каолин”, гр. С.. Заболяването на ищеца е съпроводено с отрицателни преживявания – силни и продължителни по време болки в гръб, ръце и крака, изтръпване на крайниците, промени в настроението в депресивен план и въпреки възможността за контролиране на заболяването със системно лечение, липсва възможност за трайно излекуване. След прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът е получавал пенсия за инвалидност, без да е предприемал действия за постъпване на друга, подходяща за здравословното му състояние работа. Прието е, че за търпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 8000 лева, което е присъдено на основание чл. 200 КТ. Искът за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между трудово възнаграждение на длъжността “машинист на булдозер” и получавана инвалидна пенсия, е отхвърлен като неоснователен с оглед липсата на причинна връзка между професионалното заболяване и оставането на ищеца без работа по друго трудово правоотношение след уволнението му поради съкращаване на щата.
Касационна жалба против решението на Шуменски окръжен съд в частта му, в която претенциите за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени за разликата до предявения размер е постъпила от Н. Ю. С.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: подлежат ли на обезщетяване по реда на чл. 200 КТ всички неимуществени и имуществени вреди, в т.ч. разлика между трудово възнаграждение и обезщетение поради болест, без да се изследва дали пострадалото лице е предприело мерки за устройване на друга работа, решението е постановено в противоречие с решение № 142 от 29.05.2009 година по гр.д. № 219/2009 г. на Хасковски окръжен съд, съгласно което правото да се получи обезщетение за вреди на основание чл. 200, ал.3 КТ за вреди, произтичащи от професионално заболяване е налице при разлика между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал като здрав и получената като обезщетение пенсия за инвалидност; решение № 117 от 19.12.2003 г. по гр.д. № 101/2003 г. на Бургаски апелативен съд, съгласно което отговорността по чл. 200 КТ е налице при наличие на трудово правоотношение и професионално заболяване; че при липса на доказателства дали заболелият работник е трудоспособен и за каква работа, работодателят дължи изцяло разликата между трудовото възнаграждение за изпълняваната длъжност като здрав и получаваната инвалидна пенсия; решение № 149 от 27.06.2001 г. на Ямболски окръжен съд по гр.д. № 1040/2000 г., с което е присъдено обезщетение за трудова злополука при окончателно състояние на нетрудоспособност на пострадалия работник; решение от 15.11.2007 г. по гр.д. № 655/2007 г. на Софийски окръжен съд, съгласно което размера на обезщетението за имуществени вреди се определя въз основа на трудовото възнаграждение на работника, което би получавал като здрав, съобразно възнаграждението, което получава работник заемащ същата длъжност при работодателя; решение № 1* от 14.10.1993 г. по гр.д. № 2398/1992 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което размерът на трудовото възнаграждение, което би могъл да получава увреден работник, пенсиониран при трета група инвалидност, не следва да се взема предвид при определяне на имуществените вреди, ако докаже, че не може да намери подходяща работа и решение от 27.02.2009 година на Софийски апелативен съд по гр.д. № 106/2008 г., съгласно което отговорността по чл. 200 КТ включва репариране на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като за възникване на отговорността е необходимо да са налице предпоставките: увреждане на здравето на работника; причиняване на неработоспособност или смърт като последица от увреждането; увреждането да е станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.
Ответникът по касационната жалба А. “Каолин” счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 200 КТ, израз на която са приложените към изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове. В съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че работодателят следва да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като по делото е установено увреждане на здравето му, настъпило по време и във връзка на извършвана в ответното дружество работа и претърпени страдания от увреждането. В съответствие с утвърдената практика е прието и че при доказателства, че ищецът е трудоспособен за определен вид работа; че оставането му без работа не е в причинна връзка с професионалното заболяване, както и че не е предприел действия за устройване на друга работа, то не е налице причинна връзка между заболяването и имуществените вреди от разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с решение № 117 от 19.12.2003 г. по гр.д. № 101/2003 г. на Бургаски апелативен съд, в което обезщетение по чл. 200 КТ е присъдено поради липса на доказателства дали страдащият от професионално заболяване работник е трудоспособен и за каква работа; с решение № 1* от 14.10.1993 г. по гр.д. № 2398/1992 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което обезщетение по чл. 200 КТ за имуществени вреди се дължи, когато се докаже, че работникът не може да намери подходяща за здравословното му състояние работа и решение № 149 от 27.06.2001 г. на Ямболски окръжен съд по гр.д. № 1040/2000 г., с което е присъдено обезщетение за трудова злополука при окончателно състояние на нетрудоспособност на пострадалия работник, каквото не е установено по отношение на ищеца.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.12.2009 година по гр.д. № 589/2009 година на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: