О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 02.07. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 5335/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 30 от 23.05.2007 г. по гр.д. № 78/ 2006 г. на Д. районен съд, оставено в сила с решение № 294 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 740/2007 г. на Д. окръжен съд е признато за установено, че ищците А. С. Я., Н. С. М., А. С. Я. и Н. С. К. са собственици на 4/5 ид. ч. от недвижим имот, представляващ две еднофамилни жилища с площ 38, 40 кв.м. и 33, 43 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж върху общински имот- УПИ ХVІІ- 8 в кв. 2 по плана на ж.к. „Б”, с площ 389 кв.м., а ответникът Ю. А. / съответно закупилата от него имота С/ е собственик на 1/5 ид. ч., като същата е осъдена да предаде на ищците владението на собствените им 4/5 ид. ч. от имота. Постановена е и отмяна на съставените нотариални актове по реда на чл. 431, ал.2 ГПК за частите, за които искът е уважен.
Ответницата С. Ч. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска, като се позовава на обстоятелството, че нейният праводател Ю. А. е бил едноличен собственик на целия имот на основание давностно владение.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позова на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ищците оспорват жалбата както относно нейната допустимост, така и по основателността й.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че се касае за наследствен имот, придобит по време на брака на С. С. С. по реда на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места- ДВ, бр.90/ 1956 г., като съгласно разпореждането на този закон е признат за собственик на жилищната сграда и на правото на строеж. След смъртта на съпругата му С. С. е признат за собственик на 7/12 ид. ч., а всяко от петте му деца- на по 1/12 ид. ч. от сградата и правото на строеж. Ответникът Ю. А. е внук на С. С. и след смъртта на своя баща А се снабдил с нотариален акт като изключителен собственик на целия имот, след което го продал на втория ответник С. Ч. За да уважи предявените искове съдът е приел, че Ю. А. , а преди това и неговият баща А не са осъществявали владение на целия имот с намерение да станат собственици и да отблъснат владението на останалите сънаследници, поради което не е уважено възражението на ответника за придобиване на имота по давност. Съобразно така установените права на страните е уважен и ревандикационния иск спрямо втората ответница като последващ приобретател на имота, която го и владее.
Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с придобивната давност, като касаторът намира, че те са от значение за точното прилагане на закона и с това обосновава допустимост на касационното обжалване. Въпросите си формулирани в следния смисъл- 1. дали действията по обявяване на имота за продажба от един от наследниците представляват отричане правата на другите наследници, 2. към кой момент следва да се преценявала дали владяната част от сградата отговаря на изискванията за самостоятелно жилище и 3. може ли да се придобива по давност идеална част от сграда, съответстваща на владяната реална част от нея.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК жалбата се разглежда когато материалноправният или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като в случая касационната жалба се основава на последната хипотеза.
От данните по делото и въведените оплаквания не може да се приеме, че горните критерии за допустимост на обжалването са осъществени. По въпроса за действията, чрез които един от наследниците може да изрази субективното си намерение да започне да владее целия наследствен имот за себе си и да отблъсне владението на другите сънаследници е формирана последователна и изобилна съдебна практика, която насочва към обсъждане на всички доказателства и цялостното поведение на сънаследника, от които да може да се направи извод за субективната страна на владението. Само от отговора на конкретния въпрос, поставен в жалбата, не може да се приеме, че това би имало значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото, тъй като решаването на всеки отделен случай зависи от установените по делото факти и обстоятелства.
По отношение възможността за придобиване по давност на идеална част от имота чрез владение на реална такава и какви са изискванията , за да се приеме, че дадена сграда представлява жилище и може да бъде самостоятелен обект на собственост и да се придобива по давност- това са въпроси, изводите по които се оспорват поради необоснованост, което би могло да бъде основание за неправилност на решението, но не се вмества в критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който има предвид непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, липса на съдебна практика или необходимост от изоставяне на неправилна практика по приложението на закона.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, вх. № 1* от 22.07.2008 г., подадена от С. С. Ч. от гр. Д. против въззивно решение № 294 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 740/2007 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: