О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр.София, 14,07,2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 497/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решението от 29.12.2008 г., постановено по в.гр.дело №2467/2008 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-Г отделение, с което е отменено решението от 04.04.2007 г. по гр.дело № 5271/2006г. на СРС, 38 състав и е уважен установителният иск по чл.97, ал.4 от ГПК отм. на Е. Р. И. Н. от София с фирма “А”-София по отношение на АДВ-София относно извършено престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 от НК. Жалбоподателят АДВ-София иска отмяна на въззивното решение като неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. В изложението си към касационната жалба касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
Ответникът по делото Е. Р. И. Н. от София изразява становище в писмен отговор за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
С обжалваното решение СГС се е произнесъл по иск по чл.97, ал.4 ГПК отм. за признаване за установено наличието на престъпно обстоятелство: дали банковото извлечение от дата 7.06.1996г. на заличената “Частна земеделска и инвестиционна банка” – София и завереното му копие от служител на АДВ са документи с невярно съдържание досежно датата, която е 28.03.1996г., а не 7.06.1996г. отразена в документа, както и че същите са подправени документи и при съставянето им са нарушени разпоредби на ГПК. СГС е приел за допустим предявения иск, като е съобразил писмо от 27.03.2006г. на Софийска районна прокуратура за прекратяване на преписката поради изтекла давност за документно престъпление, с което е отхвърлил релевираните от АДВ доводи за прекратяване на исковото производство поради отсъствие на предпоставките на чл.97, ал.4 ГПК отм. за установяване на престъпно обстоятелство по реда на гражданския процес за това деяние. По съществото на спора съдът е квалифицирал банковото извлечение от 7.06.1996г. като частен документ, с невярно съдържание досежно датата на съставянето му, от служител на банката, с около два месеца закъснение от датата на която реално е бил извършен превода на сумата. Съдът е приел, че няма извършено от него престъпление по чл.309 НК, след като документът не е употребен лично от банковия служител. Направен е извод, че доколкото не е установено, че служител на АДВ е участвал при престъпното съставяне на документа за отговорността по чл.316 НК, е без значение личността на извършителя. СГС е приел за доказано съставянето на документ с невярно съдържание и съзнателното му използване от служител на АДВ в гражданския процес по гр.дело №891/2001г. на СГС, с което е осъществен престъпния състав на чл.316 във връзка с чл.309 НК. Отбелязал е, че правната квалификация на престъпното деяние, посочена от ищеца по чл.311 НК, не е задължителна за съда и произнасянето на съда по друг фактически състав не е нарушение на диспозитивното начало в процеса, доколкото ищецът е задължен само да изложи фактическите обстоятелства.
В депозираното, съгласно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на касационната жалба, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: задължителна ли е за съдилищата, разглеждащи иск по чл.97, ал.4 ГПК отм. правната квалификация на престъпното деяние, посочена от прокурора в постановлението за прекратяване на образуваното предварително производство. Тъй като поставеният въпрос е от значение за спора по делото и за създаване на съдебната практика по него, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение ще следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по посочения правен въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.12.2008г., постановено по в.гр.дело №2467/2008г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІІ-. Г отделение.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на първо търговско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: