1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр.София, 11.12.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. №4878 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. срещу определение от 07.07.2017г. по ч.гр.д.№2531/2017г., ІV г.о. на ВКС, с което е
оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 28.02.2017г. по гр.д.№1577/2017г. на ГС София. Частният жалбоподател поддържа, че определението е постановено в грубо нарушение на закона и моли да бъде отменено, а частната му жалба разгледана по същество.
Ответникът по жалба В. С. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от В. С. Г. против Н. М. Н. и Н. Х. М., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на обидни, позорни и клеветнически, вкл. и в хипотезата на приписване на извършване на престъпления, твърдения в заявление с вх. № 1013046/01.02.2016 г. В срока за отговор на исковата молба Н. М. Н. е предявил насрещни искове срещу Б. М. С. и В. С. Г. за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., частично предявен иск от общия размер на твърдените вреди в размер на 1 500 000 лева. С определение № 19014/21.11.2016 г., постановено по гр.д. № 17165/2016 г. по описа на Софийски Районен съд производството по насрещния иск, предявен от Н. М. Н. е прекратено,тъй като отговорността на ответниците се ангажира именно във връзка с извършени от тях служебни действия по повод възложени им чрез системата за случайно разпределение гр.д.№ 75211/2015 г.и гр.д.№ 17165/2016 г..
Първоинстанционното прекратително определение е потвърдено от въззивният съд. Въззивният съд е приел,че предявените искове срещу ответниците Б. М. С. и В. С. Г. са процесуално недопустими,тъй като ответниците като съдии в СРС и съгласно разпоредбата на чл.132 Конституцията на РБ не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановени актове по повод осъществяването на съдебната власт,т.е. липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за деликтна отговорност във връзка с изпълняваната професионална дейност.За неотносими са приети задълженията произтичащи от чл.47 от ХОПЕС и чл.6,ал.1 и чл.13 ЕКЗПЧОС – за провеждане на публичен и справедлив процес и осигуряване на независим и безпристрастен съд,и ефикасни средства за защита на ищеца,тъй като те са приложими при разглеждане на процесуално допустим иск,какъвто не е настоящия.
Определението на въззивният съд е било обжалвано с частна касационна жалба с вх.№51773/19.04.2017г. и по нея е било образувано ч.гр.д.№2531/2017г. по описа на ВКС. С обжалваното в настоящото производство определение Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на основание чл.274, ал.4 ГПК. Изложени са съображения за това , че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а това съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК/ДВ, бр. 50/2015 г./ са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Прието е, че цената на предявения иск от Н. М. Н. , определена съгласно чл. 68 ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК , е 2000 лв., поради което ако бъде постановено решение по него, то същото няма да подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което и определението на въззивния съд за прекратяване производството по такъв иск не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че предвид недопустимостта на подадената частна касационна жалба, настоящият състав не дължи произнасяне по наведените оплаквания за незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт.
Срещу постановеното определение от ВКС е подадена частна жалба вх.№11870/05.12.2017г. , по която е образувано настоящето производство.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно. Съдът се е съобразил с установената практика, съобразно с която ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК, съответно по чл. 274, ал. 4 ГПК, засяга всички оценяеми граждански искове, независимо от правното основание и доколкото в друг нормативен акт изрично не е разпоредено нещо друго. Не всички преграждащи определения подлежат на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, която определя кръга на въззивните решения, които не подлежат на касационен контрол. От съдържанието на двете разпоредби и систематичното място на чл. 274, ал. 4 ГПК следва, че не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, когато същите определения са постановени по дела, чиято цена е под посочената в чл. 280, ал. 2 ГПК, и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване.
Делото, по което е постановено въззивното определение е с цена на иска 2000 лв., т.е. под 5000 лв., поради което не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. До съшия извод е достигнал и съставът на ВКС, постановил определението, предмет на настоящата частна жалба, поради което същото определение трябва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ в сила определение от 07.07.2017г. по ч.гр.д.№2531/2017г., ІV г.о. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: