3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 17.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………..…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1397 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 580/27.І.2014 г. на варненското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-П. против определение № 640 на Великотърновския ОС от 18.ХІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 1413/2013 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу частта от определение № 1977/19.ІХ.2013 г. на РС-Велико Търново по гр. дело № 2281/2013 г., с която е било отхвърлено искането му за изменение на постановено по същото дело прекратително определение № 1732/14.VІІІ.2013 г. относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
Оплакванията на търговеца частен касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение: предвид неговата необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на Великотърновския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото на РС-Велико Търново: „за извършване на действия по администриране на жалбите срещу неговото определение № 1732/14.VІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 2281/2013 г.”
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК търговецът частен касатор обосновава приложно поле на касационния контрол освен с посочения в жалбата порок на атакуваното определение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 592/13.Х.2012 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 492/2011 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът, при липса на нарочна молба по чл. 248 ГПК, да приеме, че депозираните жалби срещу определението на РС-Велико Търново, с което е било прекратено първоинстанционното пр-во по делото, представляват /поотделно- бел. на ВКС/ такава молба – по реда на чл. 248 ГПК, с оглед на нейното съдържание, при положение, че в текста на съответната частна жалба било ясно посочено какво се обжалва?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Велико Търново писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. Търново както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето пр-во в размер на платения адвокатски хонорар от 350 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 18.ІІ.2014 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския ОС, настоящата частна касационна жалба на варненското [фирма], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Въззивната инстанция е приела в мотивите към атакуваното определение, че характерът на всяко отправено до съд искане, се определя от неговото съдържание, а не – „от наименование и адресат”, като в тази връзка е било констатирано, че постъпилите срещу първоинстанционното прекратително определение /по чл. 232 ГПК/ частни жалби в частта му за присъдените разноски по същото дело имат процесуалното естество на молби по чл. 248, ал.1, предл. 2-ро ГПК – за изменение на крайния съдебен акт в частта му за разноските и компетентен да ги разгледа по същество е бил точно първостепенният съд. Принципно това нормативно положение не се различава съществено от предходното разрешение на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), съгласно което „съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските” и вече това негово определение е можело да се обжалва с частна жалба пред по-горния съд. Следователно в процесния случай не се констатира вероятност постановеното от въззивната инстанция определение, което е предмет на атакуване с настоящата частна касационна жалба на [фирма], да е процесуално недопустим съдебен акт.
Не е налице обаче и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. С посоченото от търговеца настоящ частен касатор определение № 592 от 13.Х.2011 г. на състав от ІV-то г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 492/2011 г. е бил разрешен в отрицателен смисъл процесуалноправния въпрос: „дали отхвърлянето на иск води до присъждане на разноски по делото в полза на ищеца”. Този правен въпрос обаче няма общо с релевирания в изложението към настоящата частна касационна жалба. Същевременно търговецът настоящ частен касатор не навежда в това свое изложение каквито и да било конкретни съображения за наличието на останалите две предпоставки – тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 640 на Великотърновския окръжен съд, постановено на 18.ХІІ.2013 г. по ч. гр. дело № 1413/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1397 по описа за 2014 г.