1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 18.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 166/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община [населено място] срешу въззивното решение на Варненски апелативен съд от 22.11.2011г. по в.гр.д.№424/2011г. в частта, с което е отменено решение №750/08.06.2011г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост досежно 1 / 3 ид. част от процесния имот и е постановено ново по същество, с което е прието за установено по отношение на касатора, че „Полиграфически комбинат [фирма] [населено място] е собственик на основание чл. 17а от ЗППДОП/отм./ на 1/3 идеална част от недвижим имот: ПИ с идентификатор 10135.2564.1132, по действащата кадастрална карта, целия имот с площ от 4969 кв.м., находящ се в м-т „Е.” в к.к.„Св.Св.К. и Е.”, ул…… № 28, при граници: ПИ №№ …….,….,….,….,…..,….. и …….
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 т.1 и т.2 ГПК . Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос “за елементите на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП /отм/” в противоречие с практиката на ВКС , който въпрос е и противоречиво разрешаван от съдилищата. Позовава се на Решение № 4143/2007г. по адм.д.№ 10515/2006г. на ВАС, Решение № 1323/99г. по гр.д.№ 612/ 99г. на ВКС, Решение № 246/2010г. по гр.д.№ 3507/2008г. на ВКС I г.о. и Решение № 1250/ 2009г. по гр.д.№ 2159/2008г. ВКС I г.о. Сочи се също, че въззивният съд се не е обсъдил всички релевантни по делото факти и доказателства, както и възраженията на страните, което е нарушение на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК . Според касатора въззивният съд се е произнесъл и по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС – позовава се на Решение № 1323/ 99г. по гр.д.№ 612/99г. на ВКС , постановено по реда на ГПК/отм/.
Ответната страна „П. [фирма] [населено място], в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото следното: Ищецът като правоприемник на „Полиграфически комбинат [фирма] е единствен и пълен правоприемник на ДФ „Д. Б.-2”, която от своя страна, в резултат на поредица преобразувания, е правоприемник на ДП „П. “Д. Б.”; ДП „П. „Д. Б. е построил изцяло със свои средства сградата, предвидена за Климатично училище и Почивна база на Комбината, съгласно условията на сключения с Г. договор; Теренът за изграждане на сградата, представлявал парцел… в кв… по регулационния план на вилната зона на [населено място] м-т „Е.”, е бил предоставен съвместно на ПК „Д.Б.” и Отдел „П.”“ при Н. съвет с решение № …./ ……г. на ИК на Г. по реда на тогава действащия ЗДП, с което решение е било отменено предходно решение № …./…..г. само относно отреждането на имот пл.№ ….; с оглед допълнително придадените части от парцел…. –извършено със заповед № …./ …..г., общата площ на предоставения имот – парцел…., е възлизала на …… кв……; Към момента на предоставянето на терена същият безспорно е бил държавна собственост по силата на извършени по-рано отчуждавания по ЗОЕГПНС от бившите собственици Германови, съгласно А. № …./…..г.; В А. № …./ ……г. е посочен първоначално отредения за К. и почивна станция на Д. „Д.Б.” държавен имот пл.№….. в к.к.”Д.” и върху акта впоследствие е нанесен запис за построяването на самата сграда, като са отбелязани идеалните части на съсобствениците и е посочено, че съгласно договора от 1969г. 2/3 ид.части се предават на Климатичното училище, а 1/3 ид.част – на Д. „Д.Б.”; Прието е от съда, че посочването в този акт на имот пл.№ ….. вместо парцел… в кв….. е резултат на техническа грешка; Отчетено е от съда също , че в този акт не е посочено, че тези идеални части се отнасят само до сградата, с оглед на което и при съобразяване на обстоятелството , че след строежа теренът се явява с обслужващ характер по отношение на сградите в размера, необходим за тяхното ползване по предназначение, е обосновал извод, че те следва да се отнасят до целия описан в акта имот. В. съд е приел за установено и това, че имотът /земя и сгради/ е заприходен по баланса на ДФ „Д. Б.-2” към 31.12.1992г. и по баланса от 30. 06. 1990г., по който е извършено учредяването на ДФ „Д.Б.-2”; че предоставянето на вече изградената сграда на отдел „П.” при Г. В. и на Д. “Д.Б.” при части съответно 2/3 и 1/3 е извършено със заповед № …./……г. на председателя на Г.; че по силата на заповед № …/…….г. за образуването на ДФ „Д. Б.” за уставен фонд на фирмата е предоставено изцяло държавно имущество на ДП „Д.Б.” по баланса й към 30. 06.1990г., вкл. предоставеното право на оперативно управление и разпореждане върху 1/3 от сградата и терена; че имотът е бил заприходен по баланса на държавната фирма по баланса към 30.06.1990г., по който е извършено учредяването й като имот с площ от 9640 кв.м.,но е установено предоставяне на оперативно управление само до размер на 1/3 от терена съобразно предназначението на сградата като почивна станция, който терен след проведената реституция на части от него в полза на бившите собственици е останал с площ от …… кв.м. и същият по действащата КК представлява ПИ №…….. Съобразено е от въззивния съд и това, че [община] и „П. [фирма] са участвали като ответници в производството по гр.д.№ 165/ 97г. на В. по предявен срещу тях от бившите собственици на парцел …. и ….. Германови иск за установяване на право на собственост по реституция върху парцел … в кв…… по регулационния план от …..г. с площ от ….. кв.метра. С решение № 1204/11.08.2000г. по гр.д. № 353/ 2000г. на ВКС IV г.о. предявения срещу страните в настоящото производство иск е бил отхвърлен .
При така приетото за установено съдът е обосновал решаващите си изводи, че са налице предпоставките на чл.17а ЗППДОП/отм/ – предоставено право на оперативно управление върху процесното имущество от държавно предприятие към момента на преобразуването му, право на собственост на Държавата върху това имущество на основание предходно одържавяване по ЗОЕПГНС, включване в капитала на преобразуваното търговско дружество на същото имущество с акта на преобразуването, и ищецът е собственик на това придобивно основание на 1/3 ид.част от имота .
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На първо място поставения от касатора въпрос “за елементите на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП /отм/” макар и непрецизно формулиран, е релевантен за изхода на спора, тъй като обосновава изложените от въззивния съд съображения за основателност на претенцията. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с представената съдебна практика, тъй като представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне. Следва да се има предвид, че основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика,както е в процесния случай, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК . Следва да се посочи и това, че в случая приложените от касатора съдебни актове, свързани с визираното в изложението основание по чл.280 т.2 ГПК, съдържат изразено становище по поставения в изложението въпрос, но крайният резултат е обусловен от конкретиката на спора и събраните доказателства и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касатора смисъл. Посоченото административно решение не следва да се обсъжда, тъй като същото е неотносимо към основанията за допускане на касационно обжалване.
Не на последно място посоченият от касатора правен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната и уеднаквена практика на ВКС във връзка с приложение нормата на чл.17а от ЗППДОП, съгласно която разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ установява , че с акта на преобразуване на държавното предприятие на новосъздаденото търговско дружество се предоставя онова имущество, което е било предоставено в оперативно управление и стопанисване на бившето държавно предприятие. Критерият на съдилищата касаещи трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост е обусловен от посочените в самата норма правно-релевантни факти – предоставяне на процесното имущество за стопанисване от държавно предприятие , заприходяването на имуществото по баланса на предприятието праводател, липсата на данни същото да не е изключено изрично с акта на преобразуването и да е включено в баланса на новообразуваното търговско дружество – утвърдено разбиране на съдилищата, изразено с Решение №81/10.03.2008 година по гр.д. №1559/2006 г. ВКС-V отд. и Решение № 76/06.03.2009 година по гр.д. №5877/ 2007 год. на ВКС-II отд. и др. Същото разрешение е дадено и с обжалваното въззивно решение като съдът с оглед конкрекитиката на спора и установените по делото факти е счел иска за основателен за процесната 1 / 3 ид.част.
Във връзка с “поставения” от касатора процесуалноправен въпрос следва да бъде отбелязано, че в изложението не е формулиран такъв въпрос по смисъла на чл.280 ГПК , а при липса на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване не се дължи произнасяне по поддържаните специфични предпоставки за това. Изложените от касатора доводи в тази насока са по същността си доводи и оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Въпросите за допустимите доказателствени средства и как следва да се ценят същите, както и оплакването за непълно и непрецизно обсъждане на доводите и възраженията на страните, според настоящия състав не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като съставлява оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Същите са релевантни за изхода на спора, тъй като представляват едно от изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на поддържаното от касатора възражение. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с представената съдебна практика, тъй като представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Съобразно изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати в полза на ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция в размер 2400лв. съгласно приложения списък на разноските.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд от 22.11.2011г. по в.гр.д.№424/2011г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на „П. [фирма] [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 2400лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: