О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 18.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. С.
Г. И.
изслуша докладваното от съдия Г. И. т.д. 1246 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
[фирма], [населено място] обжалва съдебно решение № 23 от 23.01.2015 г., постановено по в.т.д. № 747/2014 г. П., 1 състав, с което е потвърдено решение № 199/20.05.2014 г. по т.д. 439/13 г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото съдебно решение Пловдивски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ Обединител“ – Пешеходен подлез „Археологически“, търговски център, ет. 1 сумата от 83 131,35 лв, като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца поради нарушение от ответника на негови договорни задължения по сключен между страните договор за снабдяване с електрическа енергия № 117304/16.03.2006 г., изразяващо се в неправомерно прекъсване за периода от 17.05.2013 г. до 21.05.2013 г. на електрозахранването на изградени от ищеца търговски обекти в Пешеходния подлез на Ц. жп гара, П..
В касационната жалба сочи основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Счита, че липсват мотиви във въззивното решение и следва да се отговори на въпроса дали крайният снабдител е длъжен да провери фактически дали е прекратено ползването на имота, след като е получил доказателства от собственика, че срокът, за който е дадено съгласие за ползване е изтекъл или когато клиент на електрическата енергия е трето лице, различно от собственика на имота и собственикът направи писмено изявление пред крайния снабдител, с което твърди, че основанието, на което третото лице ползва имота е отпаднало и желае да бъде преустановено снабдяването на обекта с електрическа енергия, крайният снабдител длъжен ли е да изследва истинността на това твърдение преди да пристъпи към преустановяване на снабдяването, ако в договора липсва задължение за това. Счита, че крайният извод на съда е неправилен. Ответникът не бил страна по договора, сключен с [фирма] и доказателства за обратното не били сочени или събирани. Дори и договор за снабдяване с ел. енергия № 117303 от 16.03.2006 г. да „не е прекратен, респективно е действал към релевантния за спора период“ с него както ищецът е поддържал, са уговорени специални условия към действащите Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия и имал напълно обвързваща страните сила, то това не освобождавало страните от облигационната връзка, обективирана в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], одобрени с решение ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. и действащи в процесния период. Относно прекратяване на договора следвало да се приложат общите разпоредби.
Решението било неправилно, тъй като не били установени всички елементи на сложния фактически състав: договорно задължение, виновно неизпълнение на неизправната страна, претърпени вреди от изправната страна, настъпили от неизпълнението, предвидимост на увреждането.
Въззивният съд бил нарушил правилата за постановяване на решение, посочени в чл. 236, ал. 2 от ГПК .
Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 287 от ГПК е депозирал отговор, в който сочи, че е процесуално допустима. Но е неоснователна. Според него, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК, сочени в касационната жалба. Жалбоподателят само бил посочил основание, но не се е ползвал нито на противоречива практика на ВКС , нито на постоянна практика, но неправилна такава. Бланкетното посочване не можело да послужи за допускане до касационно обжалване. Сочи, че решението на Апелативния съд е правилно. Подчертава, че по делото е установено, че страните са в договорни отношения, уредени от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], наличието на противоправно поведение на [фирма], доказателствената тежест на ищеца е реализирана, установена била причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултата. Счита, че е доказан иска и изложените основания в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение не са основателни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
С решение № 23 от 23.01.2015 г., постановено по в.т.д. № 747/2014 г. Апелативен съд – [населено място], 1 състав, с което е потвърдено решение № 199/20.05.2014 г., постановено по т.д. 439/13 г., Пловдивски окръжен съд. Пловдивски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ Обединител“ – Пешеходен подлез „Археологически“, търговски център, ет. 1 сумата от 83 131,35 лв, като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца поради нарушение от ответника на негови договорни задължения по сключен между страните договор за снабдяване с електрическа енергия № 117304/16.03.2006 г., изразяващо се в неправомерно прекъсване за периода от 17.05.2013 г. до 21.05.2013 г. на електрозахранването на изградени от ищеца търговски обекти в Пешеходния подлез на Ц. жп гара, П., които вреди съставляват: 50 523,75 лв разходи за изплащане на обезщетение на 45 наематели на търговски обекти в Пешеходния подлез на Ц. железопътна гара – П., 18 240 лв, извършени от ищеца разходи за електромонтажни работи за осигуряване на алтернативно електрозахранване и 14 367,60 лв, извършени разходи за закупуване на електроагрегат с табло като заплати горната обща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.06.2013 г. до окончателното й изплащане, а също да заплати и сумата от 9 575,25 лв съдебни разноски. Въззивният съд е приел, че между ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ като наемодател и [фирма] като наемател е сключен договор за наем на открита площ от 574,50 кв.м, намиращ се на предгаровия площад на жп гара П. и площ от 1084,60 кв.м., намираща се в пешеходния подлез на жп гара П. за търговска дейност. На 16.03.2006 г. между [фирма], ищецът и [фирма] е сключен договор за снабдяване с електрическа енергия № 117304 . На 17.05.2013 г. електрозахранването на посочените търговски обекти е прекъснато, а снабдяването с електрическа енергия – преустановено. Според ищеца това е траяло до 23.05.2013 г., а съдът на основание приетото за компетентно заключение на вещо лице е приел, че електроснабдяването е прекъснато на 17.05.2013 г. в 16,22 ч и е възстановено на 21.05.2013 г. в 10.32 ч. Приел е, че е налице неоснователно прекъсване на тока от [фирма] като в тази част е препратил към мотивите на първоинстаницонния съд на основание чл. 272 от ГПК. С оглед осъщественото препращане, мотивите на въззивния съд са, че няма основателна причина електрозахранването да бъде прекъснато. Прието е, че ищецът [фирма] е фактически ползувател на имота, представляващ обект с ИТН 1461857 и е клиент съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 2 ат от ДР на ЗЕ. Ищецът е страна по договорни отношения с [фирма] във връзка с договорна продажба на електрическа енергия в обекта и само касаторът, но не и собственикът на имота, е материално легитимиран да упражни правата по чл. 33 , ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. ЕС – временно преустановяване на снабдяването с ел. енергия. Собственикът ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ и всяко трето лице, биха могли да упражняват правата на клиент по посочените Общи условия след като докажат, че притежават фактическа власт върху имота с надлежни документи – приемо-предавателен протокол между ищеца и държавното предприятие ДП „НК ЖИ“ за връщането на имота за въвод във владение и да докаже, че е приел общите условия на [фирма]. Според съда, тези факти са недоказани в процеса и уважавайки искането на ДП „НК ЖИ“ е действало в нарушение на договора с [фирма]. Поради наличието на доказване и на причинната връзка между настъпилите за [фирма] вреди, искът е уважен като [фирма] е осъден да заплати обезщетение за причинените му вреди в резултат на неизпълнение на договор за доставка на електрическа енергия, сключен при Общи условия.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е обусловил приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
1. При наличие на договорна разпоредба, съгласно която крайният снабдител “прекратява снабдяването с електрическа енергия на трето лице, различно от собственика на имота във всички случаи, в които изтече срокът, за който собственикът или титулярът на вещно право на ползване е дал съгласие“ и направено писмено изявление от собственика на имота, че този срок е изтекъл, скрепено с писмени доказателства, длъжен ли е крайният снабдител да изследва въпроса, кой е фактическият ползвател на имота преди да пристъпи към преустановяване на снабдяването или в случай когато клиент на електрическа енергия е трето лице, различно от собственика на имота и собственикът направи писмено изявление пред крайния снабдител, с което твърди, че основанието, на което третото лице ползва имота е отпаднало и желае да бъде преустановено снабдяването на обекта с електрическа енергия, крайният снабдител длъжен ли е да изследва истинността на това твърдение преди да пристъпи към преустановяване на снабдяването, ако в договора липсва задължаване за това ? Оспорва извода на съда, че е сключен договор за снабдяване с ел. енергия 117303 от 16.03.2006 г. между страните по делото. Касаторът не бил страна по договора, а това бил договор между ищеца и трето за настоящия спор лице [фирма]. Дори и този договор да е действал то Общите условия действали между тях, тези които са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 17.06.2008 г. и отнасящи се за процесния период като са влезли в сила 30 дни след първото публикуване. Специални условия не били уговорени и се прилагали посочените общи условия. Липсвала нормативна или договорна разпоредба, по силата на която крайният снабдител да дължи нарочно предизвестие за прекратяване на договора за продажба на електрическа енергия, когато са налице убедителни писмени доказателства, представени от собственика на имота, че потребителят е престанал да бъде фактически ползвател на този имот, както и доказателства за настоящия фактически ползвател на имота.
2. Въззивният съд бил нарушил процесуалните правила като не е обсъдил твърденията относно правилното или неправилно определяне на приложимия между страните договор, с което е нарушил правилата, посочени в чл.236, ал. 2 от ГПК. Решението било осъдително поради нарушение на ответника на негови договорни задължения, без последните да са посочени. Отговорността била детерминирана хипотетично без конкретика – коя разпоредба от договора е нарушена.
Посочените от въпроса касатори не са такива въпроси, които са разрешени от въззивния съд. В разясненията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото, е този, който е включен в предмета на спора, индивдиуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактите с оглед анализа на доказателствата, направен от съда, както и за правилността на решението. Въпросът следва да е от такова естество, че да отразява решаващата воля на съда относно притежанието на субективните права на страните, упражнени чрез иск или чрез възражение, без да се основава на изразените мотиви на съда относно възприемане на фактите по делото.
В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е посочен въпрос, който акцентира върху установените факти по делото. На първо място, въпросът , който се поставя е дали страните са обвързани от договор при общи условия и дали са обвързани от общи условия. Това са фактите, които могат да се извлекат от изложението на основанията за достъп до касация. Тези факти са подчинени на поставения от касатора въпрос. Но съдът намира, че така както е формулиран първият въпрос той се отнася до това какви факти е възприел въззивният съд и правилно ли е установил кой е сключеният договор между страните, какви са неговите условия и предвиждат ли установяване на това кой е фактически ползвател. Въпросът не представлява произнасяне на съда по съществуването на правата на страните и по тълкуване на норми, които уреждат техните права, а съдържа анализ на конкретните доказателства по делото и правилността на решението. Соченият от касатора въпрос като общо основанеи за достъп до касация следва да има характера на правен извод относно материалното право. Въпросът за това следва ли да се направи проверка от крайния снабдител с електроенергия, кой е фактическият ползвател на имота не представлява въпрос относно правните изводи на съда за наличие на отговорността на касатора спрямо [фирма]. А е въпрос, който е свързан с възприетите от съда факти. Съгласно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от касатора на разрешения от съда въпрос не може да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното съдебно решение, тъй като не е налице общото основание за допускане до касация.
По отношение на втория поставен въпрос, който касаторът сочи като разрешен процесуалноправен въпрос, съдът намира, че същият отново е относно правилността на решението, а не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване на въззивното съдебно решение, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е длъжен да посочи процесуалноправният въпрос, който е разрешен от съда като в случая го е дефинирал като липса на мотиви относно възражението му, че не е сключен твърдения в исковата молба договор и какви са действителните договорни отношения между страните, която липса на мотиви съставлява нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Решаващите мотиви на съда са изложени и съдът е приел, че фактически ползвател на имота е [фирма] и с него са налице договорни правоотношения. Това е обусловило според съда извода, че само касаторът в качеството му на съдоговорител, а не и ДП“ НК ЖИ“ може да упражни правата по чл. 33, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба – временно преустановяване на снабдяването с електроенергия на обекта. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото общо основание на достъп до касационно обжалване, да е посочен разрешения от въззивния съд въпрос. Въззивният съд, установявайки факти по делото, в резултат на решаващата си дейност по спора, е възприел мотивите на първоинстанционния съд. Поради това е посочил, че касаторът не е имал право да приеме изявления на трети лица за снабдяване на обекта с електроенергия, при сключен договор с фактическия ползвател на имота. Това не съставлява липса на мотиви и нарушение на чл. 236, ал. 2. Спорът не е разрешен, без да са посочени релевантните факти и без приложение на материалния закон. Напротив налице е обективиране на волята на съда и посочването на въпрос за липсата на решаващи изводи на съда като разрешен порцесуалноправен въпрос не се установява от настоящия съдебен състав. Липсата на посочване на общо основание за допускане до касационно обжалване от касатора, налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване.
Следва да се отбележи, че по никакъв начин касаторът не е мотивирал и приложението на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК чрез посочването на допълнителни предпоставки за допускане до касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото са обща предпоставка, която се прилага при установяване на неточно приложение на действителното съдържание на правната норма при прилагането й. На посочване и установяване от касатора в производството по чл. 288 от ГПК подлежи каква съдебна практика е формирана, че тя е непълна, неясна или противоречива и това налага осъвременяване на практиката на ВКС поради изменения в обществените условия, законодателството или преодоляване на грешка. В този случай поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът първо не е посочил общо основание за достъп до касация и в двата въпроса, но на второ място не е посочил и кои са релевантните норми, как са прилагани, за да обуслови извод какво налага прилагането им или ако не са прилагани изобщо да обуслови извод, че това е необходимо за точното приложение на закона и развитието на правото. Отговорността по чл. 82 от ЗЗД не съставлява правен въпрос, по който да липсва съдебна практика. Поради това непосочването на това как следва да се приложи правилно тази норма според касатора, настоящата инстанция не може да прецени дали е налице наистина такова несъответствие и има ли необходимост от ново тълкуване. Не е налице изискването на чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК.
Поради липса на посочване на общо основание за допускане до касационно обжалване, както и поради липса на допълнителни такива, не следва да се допуска до касационно обжалване решение на Апелативен съд – [населено място].
При този изход на спора разноски на касатора не следва да се присъждат.
На ответника [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се следват разноски. Но в случая не е доказал, че са извършени действително такива съгласно представения списък на основание чл. 80 от ГПК. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, съгласно който на адвокат Р. П. е възложено процесуално представителство пред Върховния касационен съд в касационно производство, срещу което [фирма] ще плати възнаграждение от 2 270 лв. Уговорено е то да се плати по посочена банкова сметка. Но липсват доказателства за плащането като не е представено платежно нареждане или банково бордеро, не е удостоверено от адвокат П. получаване на сумата. Ето защо не следва да се присъждат.
Така мотивиран Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 23 от 23.01.2015 г. по т.д. 747/2014 г., Апелативен съд – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
7