О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 20.10.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2615/2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. К. от [населено място], Област Я. срещу определение № 180 от 02.06.2015 г. по ч. т. д. № 136/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същото лице жалба срещу определение № 103 от 17.03.2015 г. по т. д. № 34/2012 г. на Ямболски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение подадената от синдика на [фирма] (в несъстоятелност) молба за издаване на постановление за възлагане в полза на В. И. К. на подробно описан в молбата недвижим имот, предмет на проведена по реда на чл. 717ж ТЗ публична продажба.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че отказът на въззивния съд да се произнесе по жалбата й е незаконосъобразен, тъй като нарушава правото й на защита и представлява отказ от правосъдие.
Към частната жалба е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Същото обаче не подлежи на обсъждане, тъй като в случая се касае за производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не за производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, само при което разглеждането на жалбата е обвързано с предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от В. И. К. от [населено място], Област Я. жалба срещу определение № 103 от 17.03.2015 г. по т. д. № 34/2012 г. на Ямболски окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подадената от синдика на [фирма] (в несъстоятелност) молба за издаване в полза на посоченото лице на постановление за възлагане недвижим имот, предмет на проведена по реда на чл. 717ж ТЗ публична продажба, въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове и затова по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, но само доколкото са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Поради това, че определението, с което съдът по несъстоятелността е отказал да уважи молбата на синдика на обявеното в несъстоятелност търговско дружество за издаване на постановление за възлагане на недвижим имот, предмет на публична продажба по реда на чл. 717ж ТЗ, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно изричната норма на чл. 717з, ал. 3 ТЗ, такъв контрол е допустим само за издаването на постановление за възлагане, но не и за отказа да бъде издадено.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 180 от 02.06.2015 г. по ч. т. д. № 136/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: