О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
22.11.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1792/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
С определение №130/09.06.2017г.,постановено по в.ч.т.д.№181/17г., Апелативен съд Велико Търново е обезсилил като недопустимо определение от 18.04.17г. по т.д.№63/17г. по описа на ОС Велико Търново,постановено по реда на чл.629а ТЗ; обезсилил е издадената въз основа на него обезпечителна заповед; оставил е без разглеждане искането на [фирма] за налагане на предварителни обезпечителни мерки – назначаване на временен синдик М. Ж. и спиране на изпълнително дело №20147250400485 на ЧСИ В.Г. с район на действие ОС Велико Търново и е прекратил производството по него.
Срещу това определение е подадена частна жалба от [фирма],основана на оплаквания за неговата незаконосъобразност.
Постъпил е отговор от [фирма] /взискател по изпълнителното дело/, в който частната жалба е оспорена като неоснователна.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Производството по т.д.н.№63/17г. по описа на ОС Велико Търново е образувано по подадена от [фирма] на основание чл.625 ТЗ молба,с която същият е поискал да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството.В молбата е направено особено искане преди постановяването на решение по делото да бъде назначен предварително временен синдик,определен поименно от длъжника – М. Ж., с представени към молбата нотариално заверени декларация по чл.656 ал.1 вр. чл.655 ал.2 и съгласие, както и да бъде спряно изпълнителното производство по дело №20147250400485 на ЧСИ В.Г. с взискател [фирма].Искането е мотивирано със съображения за извършвани по изпълнителното дело действия,обосноваващи,според молителя, реална възможност имуществото на дружеството да не бъде опазено и да не бъдат охранени интересите на кредиторите му.По изложени в този смисъл доводи молителят е поискал съдът да приеме,че е налице визираната в чл.629а т.4 пр.последно ТЗ обезпечителна нужда,с оглед на което и да се произнесе.
С определението от 18.04.17г. ВТОС е приел,че е сезиран с молба на длъжника по чл.629а ТЗ; намерил е искането за назначаване на временен синдик на дружеството и за спиране на изпълнителното производство за основателно по съображения,аналогични на изложените от молителя- длъжник.Поради това е постановил по реда на чл.629а ТЗ спиране на производството по посоченото от молителя изпълнително дело и е назначил посоченото от последния лице за временен синдик на дружеството.
За да намери така постановеното определение на съда по несъстоятелността за недопустимо /произнасяйки се по частната жалба на [фирма]/, ВТАС и изложил аргументи,извлечени от разпоредбата на чл.629а,като е посочил,че съгласно същата активно легитимирани да искат допускане на предварителни обезпечителни мерки преди произнасянето на съда по молба за откриване на производство по несъстоятелност на неплатежоспособен или свръхзадължен длъжник,са само кредиторите на последния,като е предвидена възможност и съдът да се произнесе служебно,в случай,че намери,че са налице обстоятелства,налагащи такива мерки.Във втория случай съдът действа по свой почин,без да е сезиран.Доколкото в случая произнасянето му е по искане на длъжника,инициирал собственото си производство по несъстоятелност,без да е предвидена в закона такава възможност, апелативният съд е приел,че произнасянето по такова искане е недопустимо и подлежи на обезсилване,а искането следва да бъде оставено без разглеждане, като производството по него бъде прекратено.
Определението на ВТАС е правилно.
Разпоредбата на чл.629а ТЗ сочи като единствено активно легитимирани да сезират съда с искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на търговеца преди постановяване на решението по чл.630 ТЗ – неговите кредитори,тъй като последните имат интерес имуществените права от бъдещата маса на несъстоятелността да бъдат запазени с оглед по-нататъшното им справедливо удовлетворяване. Предвиденото в същата разпоредба правомощие на съда по несъстоятелността по свой почин да предприеме действия по предварително обезпечаване е законодателно въведено с оглед задължението му да охранява както интересите на всички кредитори,така и целостта на имуществото на длъжника от разпиляване и увреждане. Това,че законодателят не е предвидил изрично процесуална възможност за длъжника сам да иска налагане на такива мерки не може да бъде възприето като празнота в закона,която може да бъде запълвана чрез тълкуване.Очевидно е,че същият не приема наличие на правен интерес у самия длъжник от ограничаване на правата му по съдебен ред,каквото се постига с производството по чл.629а ТЗ. Целта на същото като цяло е предотвратяване разпиляването и увреждането на имуществото му,а това би могло да настъпи в резултат именно на действия на самия длъжник /управление без полагане грижа на добър търговец; отчуждаване на имущество на по-ниска от себестойността му цена или безвъзмездно; умишленото му укриване/ или бездействие от негова страна /неупражняване на материални права по сделки или процесуални права в съдебни и изпълнителни производства/.Затова налагането на мерките е предназначено да осигури надзор върху дейността на търговеца от безпристрастно спрямо длъжника и неговите кредитори лице /временен синдик/; да се забрани разпореждането с отделни елементи от имуществото или да се ограничи достъпът до тях; да се спре вече предприето от кредитори с необезпечени вземания /по арг. от чл.638 ал.3 ТЗ/ принудително изпълнение. Лишено от правен /с оглед целта на производството по обезпечаване/ интерес е искане на търговеца,подал сам молба да бъде открито производство по несъстоятелността му, да бъдат ограничени правата му с мерките по чл.629а ТЗ,доколкото същият,в случай,че е загрижен за интересите на кредиторите си и за запазване на имуществото си, не би предприел горните действия или би продължил да упражнява законните си права добросъвестно с грижата на добрия търговец.
В контекста на горното, направеното с молбата на [фирма] по чл.625 ТЗ искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ал.1 т.т.1 и т.3 ТЗ е недопустимо.Сезираният с него ОС Велико Търново е следвало да го остави без разглеждане. Не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател за допустимост на произнасянето му,основан на предвидената законодателно възможност това да бъде сторено и служебно. Видно от атакуваното пред ВТАС определение,в него изрично е посочено,че се постановява по молбата на дружеството и с него са наложени именно исканите от последното обезпечителни мерки с поименно посоченото от молителя за временен синдик лице,което изключва извод за наличие на служебно сезиране на състава на съда по несъстоятелността. Като се е произнесъл по същество на молбата при отсъствие на положителна процесуална предпоставка,каквато е признатата от закона активна процесуална легитимация, окръжният съд е постановил недопустим съдебен акт,който е подлежал на обезсилване от апелативния съд.
Постановеното от последния определение,като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №130/09.06.2017г.,постановено по в.ч.т.д.№181/17г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.