1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№596
Гр. София23.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 1026/2010 г
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Хр.Х. от САК срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 74/28.06.2010 г. постановено по в.гр.д.№198/2010 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Ямболския районен съд № 197/26.03.2010 г. по гр.д.№ 2110/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] [населено място] иск по чл.318 ТЗ за сумата 3367.20 лв. представляваща неизплатена цена на закупена стока по фактура 295/28.11.2008 г., както и сумата 184.80 лв.-стойността на превоза и до купувача.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото относно качеството на процесната негасена вар, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че решението поставя редица правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1.Купувачът не е изпълнил задължението си по договора да установи качеството на негасената вар и да приеме стоката на отговорно пазене, като уведоми доставчика в тридневен срок съгласно ЗЗД и ТЗ. 2. Ямболския окръжен съд не е посочил в решението си, че ответникът не е пазил негасената вар с грижата на добър търговец и по негова вина стоката е погинала, с което е нарушил материалните закони – ЗЗД и ТЗ. Позовава се на приложени към жалбата шест броя арбитражни решения на Арбитражния съд при Б., които са неотносими, тъй като не представляват съдебна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и едно решение на ВКС – V г.о. № 1585/17.10.2002 г. по гр.д.№ 113/2002 г. постановено по реда на отменения ГПК, което няма характер на задължителна съдебна практика съгласно т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и не обосновава основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на сумата 400 лв.-заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие с адвокат В.С. от АК-Я. сключен на 08.10.2010 г.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение на Ямболския районен съд. За да отхвърли предявения иск по чл.318 и сл.ТЗ за заплащане на претендираната цена съдът е приел за доказан факта, че при процесната доставка на вар ищецът е продал некачествена стока, негодна за използуване по предназначение, за което е бил своевременно уведомен от купувача и поканен да си я получи обратно. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че е налице хипотезата на чл.195 във вр.с чл.193 ЗЗД, при което купувачът има право да върне вещта без да дължи цената и разноските за продажбата. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на материалноправния или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора. К. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В случая, видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея поставените от касатора въпроси са фактически, а не правни, тъй като са изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Твърдяните процесуални нарушения касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречия с практиката на ВКС, в обхвата на която се включват тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, ТР на ОСГК и ОСТК на ВКС, както и решенията на тричленни състави на ВКС постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. В тази връзка неправилно е позоваването на касатора на приложените към жалбата му арбитражни решения, които не представляват съдебна практика на ВКС, както и на решението по гр.д.№ 113/2002 г. на ВКС-V г.о. постановено по реда на отменения ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, като в полза на ответника по жалбата се присъдят направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 400 лв.-изплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 74/28.06.2010 г.постановено по в.гр.д.№ 198/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], общ.С. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 400 /четиристотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: