О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 20 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4590/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
А. д „Ж.-1”, [населено място] е подало частна жалба против определението от 13 май 2013 г. по гр. д. № 1581/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за намаляване на разноските, присъдени с решението по делото от 20. 03. 2013 г.. Частният жалбоподател моли да се отмени определението от 13. 05. 2013 г. и се присъди адвокатски хонорар в размер на 18 450 лв.
Ответниците И. Д., В. С., Ж. С., Я. Д., Т. С. – Д. считат жалбата за неоснователна и мялот да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд с въззивно решение от 20. 03. 2013 г. по гр. д. № 3373/2012 г. е потвърдил решението по гр. д. № 758/2010 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Ж.-1”, АД искове срещу Т. Д., И. Д., Я. Д., Т. С. – Д., В. С. и Ж. С. за солидарно заплащане на сумата от 900 000 лв.. С въззивното решение от 20. 03. 2013 г., [фирма] е осъдено да заплати на ответниците Я. Д., В. С. и И. Д., поотделно на всеки от тях, сумата 39 600 лв. разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Апелативният съд е отхвърлил искането на [фирма] за намаляване на присъдените суми за разноски на тримата ответници по съображения, че определеният адвокатски хонорар – по 39 600 лв. не е прекомерно завишен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и е съобразен с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изводите на въззивния съд не са достатъчно обосновани и не възпроизвеждат точно нормативните разпоредби.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК за определяне размера на разноските препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата, чиято втора алинея предвижда, че минималният размер на разноските не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет, размер за съответния вид работа. За настоящото дело с интерес 900 000 лв – този минимален размер се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, както е посочил и въззивният съд и правилно е определил, че минималният размер на дължимия адвокатски хонорар е 17 800 лв.. Необосновано съдът се е позовал на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, съгласно който присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата и е определил, че този размер е 53 400 лв. Посочената разпоредба е подзаконов нормативен акт и не може да допълва или изменя принципни разрешения, уредени в закон – чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ето защо съдът е бил длъжен да приеме, че минималният размер по настоящото дело е сумата 17 800 лв. за адвокатски хонорар. Не са изложени съображения от решаващия съд, че присъдената сума 39 600 лв. за адвокатски хонорар не е прекомерно завишена спрямо минималния размер от 17 800 лв., макар че надвишава повече от два пъти този размер. Исковата сума от 900 000 лв., сама по себи си, е основание да породи сложност на делото, но въззивният съд е следвало да съобрази действителното развитие на спора като правни проблеми и фактическо установяване. Исковете по делото са отхвърлени с основното съображение, че ответниците не са извършили противоправните действия, твърдяни от ищеца – разпоредителни сделки с недвижим имот, придобит от дружеството въз основа на апорт, тъй-като при извършването на сделките те са били легитимирани като собственици на част от процесния имот въз основа на влязло в сила съдебно решение. По тези обстоятелства не е имало фактически спор, а това е предопределило и ограничеността на правния спор само върху въпроса правомерни ли са действията на ответниците при разпореждане със съдебно признати права. Като има предвид това развите на делото, касационният съд счита, че то не е представлявало особена фактическа и правна сложност и не са налице основания за завишаване на адвокатския хонорар за въззивната инстанция над минималния размер 17 800 лв.. Тъй-като жалбоподателят [фирма] оспорва определението само до размер на сумата 18 450 лв., следва да се извърши намаление до този размер. Касационният съд констатира, че пред въззивния съд, ответниците по иска и по жалбата не са представили писмени доказателства за платен адвокатския хонорар, а само доказателства за договореното възнаграждение, което да се плати по банков път. Съгласно чл. 78 ГПК разноски се присъждат при заплатено от страната възнаграждение за адвокат. Тъй-като жалбоподателят не е направил възражение относно този факт, той не следва да бъде взет предвид.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 13 май 2013 г. по гр. д. № 1581/2012 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението от 20 март 2013 г. по гр. д. № 3373/2012 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските, като НАМАЛЯВА сумата, която е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на Я. Т. Д., на В. Й. С. и на И. П. Д., на всеки от тях поотделно, от 39 600 лв. на 18 450 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: