2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
С., 26,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №4459/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 1585 от 18.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- БА [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че „първото отменително основание, посочено в касационната жалба” е твърдяно от него процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доводи и възражения на страните. Поддържал е, че „ това” било в противоречие с практиката на ВКС, което обосновава основание по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. Конкретно е твърдял, че въззивния съд не бил обсъдил,това че противната страна не била изпълнила задълженията си по процесния договор, като това възражение било развито подробно, а съдът приел, че същото било неуточнено, тъй като не ставало ясно дали страната твърди пълно или частично неизпълнение. Така е формулиран въпроса – „ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, както и всички доводи и възражения на страните и може ли съда да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства….”. Страната е посочила, че „обжалваното решение на САС „ било постановено в противоречие с практика на ВКС, по чл.290 ГПК, която страната е разгледала като е цитирала конкретни актове на този съд и е възпроизвела части от техните мотиви относими към преценка за непълнота на мотивите. Касаторът е посочил и определенията по чл.288 ГПК, предхождащи тези решения на ВКС,с които, съдът е отчитал задълженията на въззивния съд да изложи самостоятелно фактите и направи свои правни изводи въз основа на тях, като обсъди в тяхната съвкупност всички относими доказателства. Това е и обобщаващия, според страната извод, от цитираните актове.
С тези доводи, касаторът е не е обосновал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК..Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени общо, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Това основание, обаче, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие. В случая, с оглед приложените решения такова противоречие не се обосновава. Въззивният съд е изложил подробни, формирани самостоятелно мотиви по спора като е събирал доказателства и пред себе си и с оглед същите е обосновавал самостоятелно и установената фактическа обстановка както пред него, така и пред първата инстанция. Изложени са и подробни отговори на направените с въззивната жалба оплаквания от настоящия касатор – въззивник в производството пред САС. Освен това фактически неправилно са интерпретирани и мотивите на въззивния съд, извадени от общия им контекст. Съдът е приел, че направеното конкретно възражение на ищеца за неизпълнение на договорни задължения, чрез изброяване на дейностите по чл.1 от договора е неконкретизирано, тъй като не се изяснява от него какво точно твърди страната – пълно неизпълнение или частично. Разгледани са и останалите по-конкретни доводи, свързани с оплакванията на страната, като по всеки един от тях е формиран мотив за неговата неоснователност. Следователно, съдът е разгледал не само всички установени факти по спора, но и е отговорил и на оплакванията на въззивника. Доколкото не е приемал и нищо различно от това, което са приели съставите на ВКС, като отговори на поставените по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпроси, то и не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът е поддържал основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Развил е оплакване, за това че съдът включил н тройната компютърна експертиза, експерта изготвил първоначалната, въпреки че страната била оспорила заключението му. В тази връзка са поставени три въпроса свързани с възможността при оспорване на първоначалната експертиза, съдът да включи в състава на тройната вещото лице изготвило първоначалното заключение.Страната общо е посочила че се „ позовава на противоречива практика” тъй като според нея, „решението на въззивния съд противоречало на представените решения”. Същите обаче не са конкретизирани, нито са развити съображения, при които даден правен, а не фактически извод възприет във връзка с развитото оплакване противоречи на правен извод на въззивния съд,обусловил постановения резултат, поради което така поддържаното от страна съставлява оплакване за неправилност на акта при пълна липса на обосноваване на конкретно противоречие и следователно на така посоченото основание. Приложената многобройна практика, съставляваща съдебни актове, постановени по различни искове и при различна фактическа обстановка не съставлява установяване на наличие на твърдяното противоречие, тъй като липсва конкретика, свързана именно с противоречиво разрешаване във въззивното решение и някой от тези актове на поставените от страната въпроси.Мотивираното от касатора, в контекста на разгледаното негово твърдение, за допуснати съществени процесуални нарушения при изслушването на единичната и тройна експертизи, несъотнесено към правните изводи в съдебния акт, съставлява всъщност оплакване за незаконосъобразност на решението на въззивния съд, така и квалифицирано от страната, което не е предмет на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Страната във връзка с посочване основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставила два процесуални въпроса свързани с това дали електронна кореспонденция без електронен подпис може да служи като доказателствено средство , като основанието е обосновано с лаконичното посочване че нямало задължителна практика по този въпрос. Общо, също така е посочено, че противната страна била представила пред въззивния съд доказателства, които не били нови и в тази връзка е поставен въпрос дали това е допустимо и може ли съдът да основе решението си на такива доказателства, като и по тези въпроси допълнителния критерий е обоснован лаконично с липсваща практика. Доколкото тези въпроси не са свързани с решаващ извод на съда, същите съставляват оплакване за неправилност свързано с поддържаното от касатора за допуснати процесуални нарушения, така и определено от него.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не се изчерпва с оплакване за допуснати процесуални нарушения, нито с лаконично посоченото, че по тези въпроси нямало практика, след като липсва изрично обосноваване за неяснота или непълнота на конкретна приложима правна норма, която да се нуждае от тълкуване.
Обозначеното от страната като „ пети процесуален въпрос” е формулирано и структурирано от нея изцяло като оплакване за неправилност на изводите на съда в чисто фактически аспект, а именно за това, че противната страна / във връзка с оспорване на касатора/ представила доказателства, че Росица Д. била служител на дружеството -ответник и оплакването, че съдът не допуснал разпит на тази служителка относно получаване на ел. кореспонденцията. Тези фактически доводи и оплаквания не обосновават правно съдържание на формулираните въпроси, съставляващи оплакване за това, че процесуалното поведение на въззивния съд „нарушавало принципа за равнопоставеност на страните”. Липсват обосновани доводи по соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обсъжданата проблематика е фактическа, а не правна. Съдът е мотивирал изводите си с изслушаните експертизи, като е обсъждал установените факти, но по направените, с оглед това, правни изводи страната не е поставила въпрос, а и не е обосновала и допълнително основание. Не се обосновава установеност на допълнителен критерий и с посоченото противоречие с ТРОСГК №1/2000г., което е мотивирано с цитиране на част от мотивите на този тълкувателен акт, свързан с правна дефиниция на принципа на равенство на страните във връзка със защитата и защитните средства в процеса. Доколкото обаче, това твърдение е свързано от касатора с разгледаното фактическо оплакване, то не води до извод за противоречие, тъй като представените доказателства / по оспорване на страната и с оглед нейното оплакване/ не са формирали решаващ правен извод по основателността на иска. Освен това поставените фактически въпроси не са разрешавани от цитираното тълкувателно решение,поради което не е налице и отклонение от задължителна практика обосноваващо основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1585 от 18.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: