1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 28.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1384 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1669 от 22.12.17г.по в. гр.дело № 2660/17г.на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 2758 от 10.08.17г.по гр.дело № 75/16г.на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго,с което обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Г. К. Щ. в качеството му на кредитор на К. А. У., договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 20836/10г.на Пловдивския районен съд, по силата на който К. А. У. и С. Ж. М. са продали на И. К. К. недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност,представляващ гараж № 11, с площ от 15 кв.м., в сграда № 2, с адрес : [населено място], [улица], ет.1 ,до размер на Ѕ идеална част от имота.
Постъпила е касационна жалба от Р. Х. М. и Х. А. М. срещу въззивното решение с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК.Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправни и материалноправни въпроси,посочени в изложението.Сочи се и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: При основателност на иска по чл.135 ЗЗД, по обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД предварителен договор, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането с продажбата на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД, както и че въззивното решение е очевидно неправилно.
Въззивното решение е обжалвано и от ответника И. К. К..Счита,че същото е недопустимо и очевидно неправилно.Поддържа още,че въззивният съд се е произнесъл по формулираните в изложението процесуалноправни и материалноправни въпроси, които обуславят изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбите Г. Щ. счита,че касационните жалби са процесуално недопустими, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.На следващо място поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че касационните жалби са процесуално допустими.Приложимата разпоредба е чл.69 ал.1 т.4 ГПК, която установява като критерий за определяне цената на иска по искове за съществуването на договори /в която категория е и искът за обявяване относителна недействителност по реда на чл.135 ЗЗД/ стойността на договора.В случая стойността на договора е над 5 000 лв, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила на 4.08.2011г.решение по гр.дело № 20836/10г.на Пловдивския районен съд е бил обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД сключен на 3.12.07г.между К. У. и съпругата С. М., като продавачи, и И. К., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на гараж № 11, с площ от 15 кв.м.,намиращ се на адрес : [населено място], [улица],ет.1,за сумата 12 000 лв,от които 10 650 лв – платени от купувача, при условие, че купувачът И. К. заплати в двуседмичен срок от влизането му в сила на продавачите сумата от 1350 лв.Установено е,че ищецът Г. Щ. е единствен наследник на К. Г. Щ., както и че с влязла в сила на 27.01.11г.присъда № 17/28.01.10г.по нохд № 1830/09г.на ОС –Пловдив, ответникът К. У. е бил осъден да заплати на К. Щ. сумата от 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 000 – обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъпление,извършено на 22.02.08г.
За да уважи иска по чл.135 ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел,че наследодателят на ищеца е имал качеството на кредитор на ответника К. У. към датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен.Доколкото вземането му за обезщетение за вреди е възникнало от датата на деликта – 22.02.08г.,то считано от тази дата е имал такова качество.Прието е, че е без значение обстоятелството,че в предварителния договор е посочена дата на сключване 3.12.07г.,тъй като същият е частен документ и съгласно чл.181 ал.1 ГПК има достоверна дата от 15.11.10г.,когато съдържанието му е възпроизведено в констативния протокол на нотариус С. Й..Изложени са съображения, че сделката е увредила интересите на кредитора,тъй като ответникът У. не е установил да разполага с достатъчно друго имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване вземанията на ищеца спрямо него.Съдът е приел,че е налице знание у длъжника за увреждането, тъй като с извършеното разпореждане е намалена възможността кредиторът му да бъде удовлетворен.Прието е още,че към датата на влизане в сила на съдебното решение по чл.19 ал.3 ЗЗД и третото лице –купувач е знаело за увреждащия му характер по отношение на кредиторите на продавача.Съдът е счел за неоснователни доводите за погасяване на иска по давност.Изложил е съображения,че петгодишната погасителна давност е започнала да тече от датата на извършване на увреждащото действие, която е датата на влизане в сила на съдебното решение по чл.19 ал.3 ЗЗД – 4.08.11г. Исковата молба е подадена на 6.01.2016г. – преди изтичане на давностния срок.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му с оглед твърденията, изложени в касационните жалби и на двамата касатори.
На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване и по посочения в двете касационни жалби релевантен за изхода на спора материалноправен въпрос: При предявен иск по чл.135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането с продажбата на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД .
По останалите процесуални въпроси съдът следва да се произнесе при разглеждане на касационната жалба,тъй като същите имат характер на оплаквания по чл.281 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1669 от 22.12.17г., постановено по в.гр.дело № 2660/17г.на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя К. А. У. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 240 лв в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на жалбоподателя И. К. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 240 лв за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавните такси делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.