О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
С.,30.09.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 639 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ чрез П. С. В. – експерт по приходите /с юридическо образование и юридическа правоспособност/ срещу решение № 95/24.02.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по т.д. № 877/2010 г., с което е изменено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, откриващо производство по несъстоятелност на [фирма] само относно началната дата на неплатежоспособността.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС е подадена молба от [фирма] по чл.625 и сл. ТЗ за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност. Молбата е уважена при обявена неплатежоспособност с начална дата 01.10.2009 г. Решението е обжалвано пред П. само досежно определената начална дата на неплатежоспособността от НАП, представляваща държавата, като кредитор с изискуеми публични вземания към [фирма]. П. е определил за начална дата на неплатежоспособността 30.04.2009. Новата дата е определена от П. при изслушано заключение на икономическата експертиза, допълнителното такова във връзка с изчислените коефициенти на обща ликвидност, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството, с оглед на които е направен извод кога е настъпила неплатнежоспособността като трайно и необратимо състояние и кога следва да се определи началната дата на неплатежоспособността, свързана със спиране на плащанията, извършвани от дружеството към кредиторите. П. е изследвал извършените от дружеството плащания към кредиторите още от 2006 г. Прието е, че спиране на плащането към някои кредитори, което не се е дължало на невъзможност за плащане, при което длъжникът не е бил в състояние на неплатежоспособност, не е основание датата към този момент да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността. Като начална дата на неплатежоспособността е приета датата 30.04.2009 г., към който момент дружеството е било в състояние на неплатежоспособност, спряло е плащанията към кредиторите си и не е било в състояние да изпълнява задълженията си.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК този за определяне на началната дата на неплатежоспособността. При определяне на въпроса, касаторът е изложил и доводи за неправилност, свързани с обсъждане на доказателствата и конкретно несъобразяването с коефициентите за ликвидност на дружеството. Твърди се, че този въпрос е разрешен от П. в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложени решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./.
Приложената съдебна практика обуславя наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2, а не по т.1 ГПК /т. 3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Независимо от неточната квалификация за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице такъв, доколкото липсва обективна идентичност между приложената съдебна практика на ВКС и решението по настоящото дело. Общото в случая е, че всички съдебни актове касаят спор за несъстоятелност, но в приложената съдебна практика на ВКС не са изложени правни доводи, различни от направените от П. във връзка с определяне на началната дата на неплатежоспособността. В някои актове от тази практика изобщо не е коментирана началната дата на неплатежоспособността с оглед липсата на оплакване в тази насока или обжалвано отхвърлително решение за откриване производство по несъстоятелност /напр. решение № 43/07.02.2005 г. на ВКС, с което е отменено обжалваното отхвърлително решение на СОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/24.02.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 877/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.