О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
гр. София, 09.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 345 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „К” А. , гр. Б. чрез процесуалния му представител адв. А срещу определение № 1* от 08.12.2009г. по ч. гр. д. № 11979/2009г. на Софийски градски съд, IV-д въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „К” А. , гр. Б. срещу разпореждане от 08.10.2009г. по гр. д. № 38436/2009г. на Софийски районен съд, 71 състав. С разпореждането на първоинстанционния съд е върната исковата молба на „К” А. от 29.07.2009г.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението. Поддържа становище, че указанията на съда за поправяне на нередовността на исковата молба са неясни, внасянето на държавна такса е безпредметно, СГС не е отчел факта, че първоинстанционният съд погрешно е кумулирал указанията си по отстраняване на нередовност в обстоятелствената част на исковата молба и внасянето на държавната такса. Според частния жалбоподател е невъзможно да се определи държавната такса без да се уточни цената на иска, а цената на иска се определя от обстоятелствената част на исковата молба, в който смисъл е практиката на съдилищата, например определение № 1* по ч. гр. д. № 2225/2009г. на САС, ТО, 3 състав.
Ответникът „С” Е. , гр. С. оспорва частната касационна жалба и релевира доводи за липса на предпоставката на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и правилност на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски градски съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, Софийски градски съд е приел, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 128, т. 2 ГПК – не е посочена цена на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и не е внесена държавна такса по двата кумулативно предявени иска, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК е оставена без движение и на ищеца е предоставен едноседмичен срок за отстраняване на недостатъците, като му е указано, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната. Въззивната инстанция е констатирала, че в предоставения от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което е направил извод, че същата правилно е върната от Софийски районен съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въз основа на изложените в частната касационна жалба доводи релевантните за спора въпроси са процесуалноправни: допустимо ли е кумулирането на указания за нередовност в обстоятелствената част на исковата молба и невнасяне на държавна такса; може ли да се определи държавната такса без да се уточни цената на иска.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановен по реда на отменения ГПК. Позоваването на противоречие с определение № 1* по ч. гр. д. № 2225/2009г. на САС, ТО, 3 състав е неоснователно, тъй като посоченото определение се отнася до установителни искове. В настоящия случай предявените искове са осъдителни, поради което е допустимо едновременно указване за отстраняване недостатъците на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 128, т. 2 ГПК – както уточняване размера на единия от предявените осъдителни искове, така и внасяне на държавна такса в размер 4% върху уточнената искова претенция. Задължение на ищеца е да посочи точен размер на цената на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съгласно указанията на съда в предоставения срок и да внесе определената държавна такса в същия срок. Изчисляването на 4% върху цената на иска е математическа операция, която и ищецът би могъл да извърши, ако уточни размера на претенцията за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 08.12.2009г. по ч. гр. д. № 11979/2009г. на Софийски градски съд, IV-д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: