О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 299/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „П” Е. , С. чрез адвокат К против въззивно решение на Сливенски окръжен съд от 12.11.2008 г. по гр. д. № 139/2008 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Сливенски районен съд № 833/15.11.2007 г. по гр. д. № 1677/2006 г. и е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове на С. Р. Г. ЕГН ********** от гр. С. против „П” Е. , гр. С. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и посочване на т. 12 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК; Р. № 2112/601.2006 г. по гр. д. № 1633/2003 г., ВКС, ІІІ г. о. и на Р. № 13/8.01.80 г. по гр. д. № 2557/79 г. ВС, І г.о.
Ответникът по касация С. Р. Г. е оспорил жалбата по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Л.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
За да уважи главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да признае за незаконно дисциплинарното уволнение на С. Р. Г. въззивният съд е приел за неизпълнена от работодателя доказателствената тежест да установи, че работникът е извършил посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ, а именно: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в П. за вътрешния трудов ред, КТД или правила, определени при възникването на трудовото правоотношение.
В тази връзка съдът е посочил, че не кореспондира с доказателствата по делото посоченото в заповедта за уволнение, че на 1.05.2006 г. работникът не е изпълнил възложената му работа /в отсъствие на началника на ПВЛ „С” да го замества/, а е отказал да пусне линията до пристигането на началника, в резултат на което ПВЛ е била пусната с час и половина закъснение. Като се е позовал на показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели Д. , Б. и Б. съдът е приел за установено, че по нареждане на началника на ПВЛ Г. Т. на 30.04.2006 г. са били боядисани с блажна боя някои от седалките на ПВЛ без да се отбележи точно кои седалки са боядисани. На 1.05.2006 г., в началото на работния ден при извършена задължителна проба за редовна работа на ПВЛ Г. и колегата му Д. са установили, че някои от боядисаните седалки цапат дрехите при сядане върху тях, поради което са спрели от движение линията и са уведомили началника. Последният не е одобрил решението им и е наредил да се пусне ПВЛ, което нареждане е било изпълнено от Г. , но вече е бил изминал един час и половина от началния час на работа с клиенти по разписание. Съдът е приел, че Г. е изпълнил стриктно задължението си, установено с длъжностна характеристика „да спира незабавно лифта при забелязани нередности…да докладва за това на н-к ПВЛ и да пуска линията само с негово разрешение след отстраняване на нередностите”. Съдът не е приел за установено, че „Г. е подавал сигнал за нарушения на изискванията на Наредба 24 за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии /ДВ, бр. 40 и 41 от 1979 г., изм. и доп. ДВ, бр. 86/1989 г./ по отношение на седалките и на резервното захранване, които при добросъвестно изпълнение на трудовите си задължения би установил, че не съществуват”. Позовал се е на показанията на свидетелите Д, Б. и Б. , както и на констатациите на назначената комисия, членовете на която при извършената проверка са установили, че „на 18 седалки се отварят лостовете от вибрациите по време на движение на въжената линия с опасност от изпадане на возещите се”. Съдът е счел незаконосъобразно и посоченото в заповедта, че Г. „поставя условия – за превоз на трудноподвижни лица да му бъде издавана писмена заповед, съответстваща на заеманата длъжност”. С оглед показанията на свидетелите Д, Б. и Б. съдът е счел, че в работата с ПВЛ действително е имало проблеми с трудно подвижни лица и инвалиди, които, за да бъдат свалени се е налагало да се спира от движение линията и да се използват алпийски приоми и средства, с каквито те не разполагали. Съдът е посочил, че Наредба 24 не установява забрана за извозване на инвалиди с ПВЛ, но всяко съоръжение за превоз на хора трябва да се преценява конкретно с оглед безопасността и максималната защита на човешкия живот. Изнесените факти и обстоятелства в подадената от Г. жалба-сигнал, съдът е счел, че отговарят на действителното положение и че по този начин той точно и добросъвестно е изпълнил служебните си задължения за предотвратяване на злополуки в работата.
За да обоснове основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е посочил като съществен процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: допустимо ли е със свидетелски показания оспорване съдържанието на официален документ, издаден от държавен орган в кръга на правомощията му, а именно становището на инж. В. Г. – началник РО „И”, гр. П. във връзка с извършената проверка на състоянието на „П„С”.
Въпросът, посочен от касатора не е съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С показанията на разпитаните от въззивната инстанция свидетели не се опровергава съдържанието на официален документ. Съставените в резултат на извършените проверки протоколи на комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на дружеството-работодател по правното си естество са частни свидетелстващи документи, а не официални документи. Що се отнася до цитираното в мотивите на заповедта за уволнение становище на инж. В. Г. в качеството на началник РО „И”, гр. П. няма данни по делото това становище да е било оформено в документ, а протоколът от 28.09.2006 г. на комисия от длъжностни лица на ГД „И”, гр. П. за проверка на ПВЛ „С”, извършена в присъствието на инж. В. Г. в качеството на н-к отдел РО „И”, Пловдив е изготвен след уволнението, поради което е неотносим към законността на уволнението на ответника по касация.
Въпросът съставлява ли извършеното от С. Р. нарушение на трудовата дисциплина, посочен от касатора като съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката е въпрос по съществото на спора, а не въпрос по допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. прие, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение от 12.11.2008 г. по гр. д. № 139/2008 г. по касационна жалба от адвокат К, в качеството на процесуален представител на „П” Е. , гр. С., бул. „С” № 3.
К. от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: