О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 02.07. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 4966/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 73 от 5.03.2008 г. по гр.д. № 232/ 2007 г. на Ш. районен съд, оставено в сила с решение от 17.06.2008 г. по гр.д. № 282/ 2008 г. на Ш. окръжен съд е уважен иск по чл.109 ЗС по отношение на подпокривното пространство и другите общи части на двуетажна жилищна сграда в гр. Ш., като е прието, че те се притежават в съсобственост от собствениците на отделните етажи и ответницата Ц е осъдена да преустанови неоснователните действия и да осигури на ищеца ползването и достъпа до тях.
Ц. Г. Ц. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон досежно изводите на съда, че подпокривното пространство представлява обща част на сградата, както и относно ползването на другите общи части и на дворното място. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на противоречие с практиката на Върховния съд- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като представя решение № 1858/74 г. на ВС, І г.о.
Ищецът И. Я. оспорва жалбата относно нейната допустимост и основателнвост.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът между страните е за собствеността и ползването на подпокривното пространство в сградата, от която те притежават самостоятелно по един жилищен етаж, като ищецът е поддържал, че се касае за обща част на сградата, а ответницата- че е собственик на това пространство по силата на договор за покупко- продажба с предишния собственик. За да уважи предявения иск по чл.109 ЗС въззивният съд е обсъдил вида и състоянието на подпокривното пространство съобразно данните, предоставени от техническата експертиза и като проследил възникването на етажната собственост определил, че се касае за обща част по естеството си, която принадлежи на всички собственици и не може да промени предназначението си, като премине в собственост само на един от етажните собственици. Позовал се е на практиката на ВС, обобщена в ТР № 34/83 г. на ОСГК по приложението на чл.38 ЗС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че материалният въпрос, който е определящ за изхода на делото е този, свързан със статута на подпокривното пространство. За да е допустимо касационното обжалване съобразно поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд, което условие в случая не е налице. Въззивният съд е постановил решението в съответствие с утвърдената съдебна практика, като се е позовал на указанията, съдържащи се в ТР № 34/ 1983 г. на ОСГК на ВС, разглеждащо статута на таванското помещение в сгради с етажна собственост, в което е пояснено в кои случаи подпокривното пространство / таванът/ е обща част по естеството си и в кои случаи- по предназначение, както и възможността да принадлежи на отделни собственици.
Представеното от касаторката решение № 1858/ 74 г. не е в противоречие с ТР № 34/ 83 г., тъй като и в него се приема, че таванското помещение може да бъде притежание на някои от етажните собственици само ако не е конструктивна обща част на сградата.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 5637/ 23.07.2008 г., подадена от Ц. Г. Ц. от гр. Ш. против решение от 17.06.2008 г., постановено по гр.д. № 282/ 2008 г. по описа на Ш. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: