О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 14,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 187/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. М. М. от гр. П. против решение №721 от 19.06.2009 г. по гр.д. №17/2009 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – Е. „ Б. П. ”- гр. С. е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не претендира разноски. Останалите ответници по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Посочил е, че по съображения изложени в касационната жалба решението било неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано. Посочено е още, че решението било постановено и в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.188 ГПК / отм./ и чл. 17, ал.1 вр. чл.20, ал.1 и чл.23 от К. CMR и са изброени решения на ВКС. Подробно са развити оплакванията за неправилност на решението на въззивния съд, в контекста на становището на касатора по съществото на спора, квалифицирани така и от него. В заключение е посочено, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото било разрешаването на следните въпроси поставени в касационната жалба: „ какви са характеристиките на превозния договор, как се уреждат отношенията на страните по него и следва ли да се изследва действителното превозно отношение и разграниченията му с договора за спедиция, каква е характеристиката на гражданската отговорност на превозвача и правото на третото увредено лице да предяви иск срещу застрахователя по чл.226 КЗ” и т.н., като лаконично е отбелязано, че тези въпроси били от съществено значение за изхода на конкретното дело. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Следователно, не са релевантни, съобразно изложеното, общо поставените въпроси във връзка с изложението по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които не са свързани с мотивите на въззивния съд. Твърденията за неправилност на решението, както и разбирането на страната по осъществените факти във връзка със спора са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Ирелевантни за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са и изброените и приложени решения на ВКС, тъй като страната не е обосновала конкретно противоречие при разрешаване на определен правен а не фактически въпрос и по този начин да установи наличие на обективен идентитет на хипотезите и съответно противоречие при правното им интерпретиране. Фактически липсва обективен идентитет между разглеждания правен спор и сравняваните съдебни актове, тъй като се разглеждат различни искове, при различна фактическа обстановка и съответно са изведени различни правни изводи. Извън това, че релевантните за основателност на исковете факти са различни, различно проведено е и доказването им, поради което те не обосновават довода на ищеца за установеност на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ неправилно посочена като т.1 на текста, тъй като е сочена единствено казуална практика на ВКС и решения на съдилищата – в този смисъл изрично т.2 ТРОСГТК №1/2009г. подробно определя правно релевантните актове./. Не съставляват практика съгл. т.1,2 и 3 ТРОСГТК приложените определения на ВКС постановени по реда на чл.288 ГПК, както и приложените решения по арбитражни спорове, както и решенията на съдилищата, за които не е установено, че са влезли в сила.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Поставените общи въпроси, също сами по себе си не обосновават приложно поле на нормата, тъй като ако са релевантни те установяват само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, като следва изрично да бъдат установени и дефинираните предпоставки по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, за които страната не е развила доводи.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №721 от 19.06.2009 г. по гр.д. №17/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: