ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 597
София, 19.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1231 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Н. като процесуален представител на В. Б. М. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 02.VІ.2011г. по гр.д. № 322/2011г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е отменил решението на Мездренския РС от 02.ІІІ.2011г. по гр.д. № 1238/2010г. в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и в частта за разноските и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от В. Б.М. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отменяване на уволнението на ищцата, за възстановяването й на работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „монтажник” със заповед № 476/08.Х.2010г. поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни /на 15 и 16.ІХ.2010г./ е законно. Преценката за това е направена към момента на връчването на заповедта по пощата на 22.Х.2010г. Преди налагане на наказанието работодателят е поискал от нея с писмо с обратна разписка писмени обяснения за допуснатото нарушение на трудовата дисциплина. Като неоснователно е оценено приетото като единствено твърдение на ищцата за незаконност на уволнението поради неспазване на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ. Работодателят не е бил задължен да изиска предварително сведение от работника дали към деня, в който е предвидено да му се връчи заповедта за уволнение, той има издаден болничен лист. В случая ищцата не е установила, че към датата на получаването на заповедта за уволнението й тя е била в отпуск поради неработоспособност, че работодателят е бил известен за здравословното й състояние след 06.VІІ.2010г. – датата, вписана в болничен лист от 10.VІ.2010г., на която е следвало да се яви на работа, нито след връчването й на писмото с искане на обяснения за неявяването й на работа, няма данни тя да е била в обективна невъзможност да го уведоми за това, тъй като от представените от нея болнични листа, издадени на 05.ХІ.2010г. и предоставени на работодателя след получаването на заповедта за уволнение, е видно, че й е предписано домашно лечение. Съдът е намерил за необходимо за прецизност да отбележи, въпреки невъзможността да ревизира болничните листове от 05.ХІ.2010г., че те са издадени в нарушение на НМЕ от 2010г. за минало време и без данни за извършени прегледи. Посочен като будещ недоумение е факта, че в болничен лист от 05.ХІ.2010г. е вписано, че ищцата следва да се яви на преглед на дата, предхождаща издаването му с три месеца. Взети са предвид показанията на свидетели /служители на ответника/ за направени от тях безуспешни опити да се свържат с ищцата, включително и чрез посещение на адреса й на местоживеене, и да разберат причината за неявяването й на работа. При това положение е направен извод, че ищцата не следва да търси благоприятна за себе си последица от собственото си виновно поведение и последиците от неприложената предварителна закрила следва да бъдат в нейна тежест.
В изложението на В. Б.М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че разглежданият казус поставял следните въпроси, по които нямало практика и разрешаването им било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. ползва ли работникът закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ, ако има траен здравословен проблем, установен по съответния ред, за който съобразно и в изпълнение разпоредбите на НМЕР здравните органи са издали болничен лист с дата, следваща датата на връчване на заповедта за уволнение; 2. ако съдът приеме, че работникът не се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.4, защото болничният лист е представен след датата на уволнението, въпреки че е издаден след тази дата, налице ли е предвиденото в заповедта за дисциплинарно уволнение правно основание – виновно и безпричинно неявяване на работа в продължение на два последователни дни, при положение, че тези дни влизат в периода на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност съгласно болничен лист. Изложени са и съображения, че по делото е установено, че ищцата не се е явила на работа на 15-ти и 16-ти септември 2009г., тъй като е ползвала разрешен отпуск за временна нетрудоспособност съгласно издаден в един по-късен момент, но в съответствие с НМЕР, болничен лист – официален документ, обвързващ съда, доколкото не е обжалван от ответника; че атакуваното решение, в мотивите на което не е изследван въпроса има ли виновно нарушение, противоречи на материалния закон и е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, според която винаги е необходимо наличие на някаква форма на вина при нарушаване на трудовата дисциплина; че ищцата би имала виновно поведение, ако нямаше здравословен проблем и разрешение за отсъствието си от работа, поради което тя не е нарушила виновно трудовата дисциплина; че в практиката и на ВКС винаги била застъпвана позицията, че единствено липсата на писмено разрешение за отсъствие от работа представлява дисциплинарно нарушение по чл.190 ал.1 т.2 от КТ, както и че при издаден болничен лист, неявявайки се на работа, работникът/служителят упражнява правото си по чл.162 ал.2 от КТ – сочат се в тази насока решение на ВКС № 127/05.ІІІ.2007г. по гр.д. № 1102/2004г. ІІІ ГО, и определение от 31.V.2007г. по ч.гр.д. № 436/2007г. на ОС В.Т.. Съдът се произнесъл и по материалноправния въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – непредставянето на болничен лист в срок води ли до законосъобразност на уволнението, тъй като работодателят не би могъл да търпи вреди от неправомерното поведение на работника. В тази връзка се сочат решение от 23.VІ.2005г. на ОС В.Т. по гр.д. № 132/2005г., без данни то да е влязло в сила, и решение № 9/27.01.2010г. по гр.д. № 688/2009г. на ОС Хасково, което не е представено.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай и по трите поставени от касаторката материалноправни въпроси въззивният съд не се е произнесъл, следователно по отношение на тях не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценка за наличието и на някой от твърдяните допълнителни критерии за това.
Следва да се отбележи, че касаторката не е релевирала въпрос във връзка с решаващия извод на въззивния съд, че тя не е установила към момента на уволнението, към който се преценява неговата законност, да е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Следва да се отбележи и във връзка с втория въпрос, че тъй като въззивният съд не се е произнесъл по довода на ищцата за незаконност на уволнението поради липса на основанието, на което то е извършено – виновно неизпълнение на трудовите задължения, изразяващо се в неявяването й на работа на 15-ти и 16-ти септември 2010г., пред касационния съд като основание за допускане на касационно обжалване следваше да бъде наведен процесуалноправният въпрос за това непроизнасяне, което, обаче, в случая не е сторено. А, както вече бе посочено, касационният съд не може служебно да изведе въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изхода на спора.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 278 от 02.VІ.2011г. по гр.д. № 322/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: