О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 20.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2500/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована частна касационна жалба) срещу определение №2603/4.08.2017г., постановено по ч.гр.д. №1671/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което e оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. против определение №1482/2.03.2017г. по т.д.№648/2009г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи се, че определението на съда, с което се отказва освобождаване на въззивниците от заплащане на държавна такса по чл.5 б.”е” от ЗДТ подлежи на инстанционен контрол. Излагат се съображения, че освобождаването от държавна такса става по аналогична процедура на тази по чл.83 ГПК, което обуславя допустимостта на частната жалба срещу определението на първата инстанция за отказ на нейното освобождаване. Цитира се съдебна практика, в която въззивни съдилища са разгледали жалби срещу откази по чл.5 ЗДТ, както и определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по частни касационни жалби срещу потвърдителни определения на въззивните съдилища. Сочат се доводи за основателността на искането на ищците за освобождаване от държавна такса по въззивната им жалба срещу решението, постановено по гр.д.№648/2009г. на СГС.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 във вр. с ал.1т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С определение №1482/2.03.2017г. по т.д.№648/2009г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в. е оставена без уважение подадената молба с вх.№144919/11.11.2016г. от жалбоподателите А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. с искане за освобождаване на всички тях от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване на основание чл.5 б.”е” от ЗТД.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №2603 от 4.08.2017г. по ч.гр.д. №1671/2017г. по описа САС, e оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на А. Ч., Г. М., Ю. П., Д. Б. и Б. Б.. За да обоснове недопустимост на частната жалба въззивният състав е приел, че определението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата на въззивниците за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.5 б.”е” ЗДТ не съставлява акт, постановен по реда на чл. 83 ал.1 или ал.2 от ГПК, доколкото въззивниците не са поискали освобождаване от внасяне на държавна такса на кое и да е от основанията, визирани в чл.83 от ГПК. Съдът е посочил, че в случая не се развива същинско производство по молба за освобождаване от държавна такса, каквото се визира в чл.83 от ГПК, а се развива спор относно приложимостта на чл.5 б.”е” от ЗДТ, която приложимост е в пряка връзка с правната квалификация на предявените искове.
В обжалваното определение са изложени доводи за това, че въпросът за правната квалификация на исковете не може да се реши в производство по освобождаване от държавна такса, а би следвало да се реши в производство, което евентуално би се развило след връщане на въззивната жалба, поради неизпълнение указанията на съда за внасяне на държавна такса. Позовавайки се на чл.274 от ГПК, който предвижда инстанционен контрол на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството или за които процесуалният закон изрично предвижда, че подлежат на обжалване, апелативният съд е приел, че определението на СГС, с което е отказано освобождаване на въззивниците от заплащане на държавна такса на основание чл.5 б.”е” от ЗДТ не може да се причисли към нито една от двете хипотези в чл. 274 от ГПК – определението нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидено изрично, че подлежи на обжалване.
Настоящият състав не споделя изложените по-горе съображения. Отказът на съда да освободи ищците (респ. въззивниците) от внасяне на държавна такса на някое от основание чл.5 б.”в”-„ж” ЗДТ има аналогични правни последици на отказа за освобождаване от държавна такса на някое от основанията по чл.83 ал.2 ГПК. След като в т.5 от Тълк.решение №1/17.07.2001г. по т.д.№1/2001г. на ВКС, ОСГК, (тълкувателното решение в тази му част не е загубило действие), е постановено, че прекратителни определения са и тези по чл.63 ал.1 б.”б” ГПК (отм), следва да се приеме, че определението на съда, с което се отказва освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.5 б.”в”-„ж” ЗДТ също има преграждащ производството ефект, което от своя страна обуславя неговата обжалваемост на основание чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. В тази връзка не съществува процесуална пречка за въззивната инстанция (необходимост от изчакване на резултата от изхода на спора за установяване правната квалификация на исковете, респ. необходимост от прекратяване на производството поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса), да се произнесе по правилността на определението на първата инстанция, с която е отказано освобождаване от държавна такса на някое от основанията по чл.5 б.”в”-„ж” ЗДТ. Изложените в частната жалба съображения за основателност на искането за освобождаване от държавна такса, не са предмет на проверка в настоящото производство.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2603/4.08.2017г., постановено по ч.гр.д. №1671/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което e оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. против определение №1482/2.03.2017г. по т.д.№648/2009г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в. и връща делото на същия състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: