4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
С., 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2969/ 2013 год.
Производството е по чл. 15 ал. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “А. лимитед” – Великобритания, съдебен адрес в България: адвокат В. К. – от [населено място], [улица], адвокатска кантора „Б. и К.” срещу Определение № 168 от 13.03.2013 г. по ч.т.д. № 96/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Определение № 5382 от 19.11.2012 г. по т.д. №1184/2012 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване производството по делото, което е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. По съображения, че частната жалба е подадена в срок, че подлежи на касационно обжалване въззивното определение и че то е неправилно, тъй като за предявените срещу частния жалбоподател искове е приложима нормата на чл. 2 от Регламент(ЕО) №44/2001 г. на Съвета на ЕС, доколкото се касае за неоснователното обогатяване – връщане на даденото поради отпадане на договорното задължение, жалбоподателят иска обжалваното определение да се отмени и да се потвърди първоинстанционното определение за прекратяване производството по делото. В Уточнение към жалба сочи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: коя норма от Регламент(ЕО) №44/2001 г. на Съвета на ЕС е приложима при реституционни искове – чл. 2 или чл. 5.1 и следва ли исковете за връщане на даденото поради отпадне на договорното задължение да се приравняват на исковете с договорно основание. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с ППлВС №1/1979 г. и иска да се допусне касационно обжалване на основания чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като по въпроса няма задължителна съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение въззивният съд е отменил първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора на сезирания български съд и е върнал делото на Варненския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Обосновал е специалната компетентност на българския съд по исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД с разпоредбата на чл. 5. 1. б от Регламент (ЕО) №44/2001 г. на Съвета на ЕС, като е приел, че тази компетентност не е в зависимост от правната квалификация на претенцията – договорно или извъндоговорно основание, като формулировката „дела, свързани с договор” включва и връщане на даденото поради отпадане на договорното задължение, тъй като претенцията е породена от договора.
Въззивното определение по въпроса дали заведеното дело е подведомствено на българския съд или на чужд съд, не подлежи на касационно обжалване. Правилността на първоинстанционното определение по чл.15 ал.1 ГПК, е проверена от въззивния съд, с чието определение е изчерпан контролът за законосъобразност по чл. 15 ал. 2 ГПК. Въззивното определение не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението по чл. 15 ал. 1 ГПК произтича от закона – чл. 15 ал. 2 ГПК, вр. чл.274 ал.1 т. 2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. На касационен контрол (като преграждащо) би подлежало определение по чл. 15 ал.1 ГПК, с което съдът приеме за основателно възражението за неподведомственост на делото пред българския съд и прекрати образуваното пред него производство. Когато спорът е приет за разглеждане със заведеното дело (в какъвто смисъл е въззивното определение), контролът на определението е двуинстанционен – чл. 15 ал. 2 ГПК. Предвиденото от закона обжалване на това определение – чл. 15 ал. 2 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 3 т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “А. лимитед” – Великобритания, съдебен адрес в България: адвокат В. К. – САК срещу Определение № 168 от 13.03.2013 г. по ч. т.д. № 96/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: