1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София,24.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4220 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Б. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Н. срещу решение № 1051 от 23.05.2013г. по т. дело № 1246/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. С въззивния съдебен акт е потвърдено решение от 21.01.2013г. по т. дело № 481/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав в частта, с която на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е обявен за нищожен договор за продажба на право върху марка за услуги от 25.04.2005г. между Е. М. М. и Д. Б. М., от една страна, и Д. Б. М., от друга страна, поради липса на съгласие за сключването му, и ответникът е осъден да заплати на ищцата Е. М. М. сума в размер 650 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК твърди, че въпросите са свързани с правомощията на въззивния съд при възприемане и оценка на установените по делото факти и обстоятелства и ангажираните от страните доказателства: „приетото от САС обстоятелство, че вещото лице изразява и поддържа непротиворечиво и еднопосочно именно тези – подкрепящи тезата на ищцата, предположения и вероятности, а не обратните – че категорично не е налице кражба на подпис, следва ли да бъде прието за достатъчно доказателствено средство“. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, а съобразно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице и трябва да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Ответницата Е. М. М. от [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като релевираните от касатора доводи в изложението се отнасят единствено до правилността на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
За да направи извод за нищожност на договора за продажба на право върху марка за услуги от 25.04.2005г., въззивният съд е приел, че липсва изразено съгласие от страна на ищцата за сключването на процесния договор, тъй като е налице „кражба на подпис“. Решаващият съдебен състав е възприел допълнителното заключение на съдебно-почерковата експертиза, като го е обсъдил, съпоставяйки го със самия документ – процесния договор. Въззивната инстанция е констатирала, че не е налице съосие, успоредност на редовете на текста на договора, отпечатан на втората страница, започващ с „т. 3. Правото върху марката …“ и завършващ с „Продавач:“ и „Купувач:“ на ред 23 от същата страница, с отпечатаните под тях многоточия, върху които са положени подписите, и редовете, на които са изписани имената на страните, под същите многоточия. Решаващият съдебен състав е установил наличието на остър ъгъл от няколко градуса между така описаните редове на текста на договора и тези, на които са отпечатани многоточията, върху които са положени подписите, и имената на страните под тези подписи. Въз основа на изложените констатации въззивният съд е направил извод, че договорът не представлява единно и неделимо цяло от текст и подписи – втората страница от договора не е разпечатана с техническо средство /принтер/ с цялото й съдържание /текст, многоточия и имена на страните/ едновременно, непрекъснато при едно разпечатване. Освен изложените съображения, въззивната инстанция на основание чл. 272 ГПК е препратила и към мотивите на първоинстанционното решение.
Решаващият съдебен състав не е обсъдил представената от ответника по иска нотариалнозаверена декларация поради това, че същата не представлява допустимо и годно доказателствено средство за установяване на изложените в същата обстоятелства, а обстоятелството дали ответникът по иска е подписал процесния договор е приел, че е ирелевантно за спора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му е основание за касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позоваването на чл. 154, ал. 1 и чл. 202 ГПК и оплакването, че нито пред СГС, нито пред САС ищцата не е представила нито едно доказателство, което да установява по безспорен и категоричен начин твърдението й, че не е подписвала договор за продажба на право върху марка за услуга от 25.04.2005г., представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Относно правомощията на въззивния съд при възприемане и оценка на установените по делото факти и обстоятелства и ангажираните от страните доказателства е налице постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Когато във въззивната жалба и отговора страните спорят относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка поради необсъждане на някои доказателства или неправилно прилагане на правилата на логическото мислене при обсъждане на доказателствата въззивната инстанция следва да направи самостоятелна преценка на доказателствения материал, да установи фактическата обстановка като обсъди събраните доказателства, доводи и възражения на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Ако първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени с исковата молба и отговора на ответника доводи и възражения в рамките на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания и изразеното от първоинстанционния съд становище по тези въпроси се споделя изцяло от въззивния съд, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, но това не го освобождава от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора в рамките на ограниченията на въззивната жалба. В този смисъл са Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 134/30.12.2013г. по т. дело № 34/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Формулираният от касатора въпрос „приетото от САС обстоятелство, че вещото лице изразява и поддържа непротиворечиво и еднопосочно именно тези – подкрепящи тезата на ищцата, предположения и вероятности, а не обратните – че категорично не е налице кражба на подпис, следва ли да бъде прието за достатъчно доказателствено средство“ е конкретен и отговорът му зависи от заключението на съдебно-почерковата експертиза. В настоящия случай въззивният съд съобразно трайноустановената практика на ВКС по приложението е обсъдил допълнителното заключение във връзка с относимите доказателства, направил е собствени констатации по процесния договор и е обосновал защо възприема допълнителното заключение на съдебно-почерковата експертиза.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е заявено искане и не са налице доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1051 от 23.05.2013г. по т. дело № 1246/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.