2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 25.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4176/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № І-34-197 от 27.11.2014 г. по гр. д. № 27510/2013 г. на Софийския районен съд е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/4 ид. ч. от магазин в [населено място], [улица], предявен от К. Т. Г. срещу [фирма], представляван от И. Д. Л., а съединеният с него иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 3 600 лева за периода от 24.06.2010 г. до 24.06.2013 г., е отхвърлен.
Това решение е потвърдено изцяло с решение от 09.05.2015 г. по в. гр. д. № 3798/2015 г. на Софийския градски съд.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника в частта по уважения иск за ревандикация. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ищцата е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Данните по делото сочат, че договорът за наем, въз основа на който ответникът, сега касатор, държи имота, е с 5-годишен срок, сключен на 01.10.2011 г. от С. И. Т., притежавала към тази дата 1/2 ид. ч. от вещта, придобита по време на брака й с Т. П. Т.. Последният е починал на 12.10.2011 г. и е оставил за наследници по закон преживялата съпруга и дъщеря – ищцата по делото. Предвид ограничението по чл. 229, ал. 3, предл. 2 ЗЗД, въззивният съд приел, че срокът на действие на договора е редуциран на три години, и намерил за неоснователен довода, че съобразно настоящата й квота от 3/4 ид. ч. преживялата съпруга може да реши и да не се противопостави на продължаване на наемния договор и той да се трансформира при условията на чл. 236, ал. 1 ЗЗД в договор за неопределен срок. Основно право на съсобственика е да ползва вещта – чл. 31, ал. 1 ЗС, и то е с предимство пред правото по чл. 32, ал. 1 ЗС на мнозинството съсобственици. Затова и волята за продължаване на наемния договор не може да се изяви само от собственика на по-голямата част, щом вече има изразено противопоставяне от друг съсобственик. Съдът приел за допустимо да се заяви предварително противопоставяне от ищцата срещу трансформиране на договора за наем в безсрочен, още повече, че противопоставянето е продължило и след изтичане на срока от 3 години. Освен това другият съсобственик не е страна по делото и не е установено дали той се е противопоставил на продължаване на ползването от наемателя. По тези съображения въззивният съд приел, че ответникът е изгубил основанието си да държи имота и искът по чл. 108 ЗС правилно е уважен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следния въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване: може ли съсобственик, притежаващ по-малко от половината от съсобствената вещ, да се противопостави на използването на вещта по смисъла на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и по този начин да прекрати договор за наем, без да е налице противопоставяне от страна на съсобственика, притежаващ повече от половината от нея. Позовава се на всички специални основания на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Представя съдебна практика. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя същия въпрос, но с друга формулировка: прекратява ли противопоставянето на съсобственик, имащ по-малко от 1/2 ид. ч. от вещта, наемния договор и изключва ли се в този случай трансформирането му в безсрочен договор по смисъла на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, въпреки наличието на съгласие от страна на другия съсобственик.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване може да се допусне по определен правен въпрос /въпроси/, който е решаващ за изхода на конкретното дело, и по който въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, по който има противоречива съдебна практика или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросът, поставен от касатора, не е получил разрешение в представеното решение № 314/17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. на ВКС, III-то г. о., по чл. 290 ГПК. С него е прието, че когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно. В хипотезата, пред която страните са изправени, спорът е по приложението на чл. 236, ал. 1 ЗЗД – дали при противопоставяне от съсобственик с квота по-малко от половината от съсобствената вещ, договорът се счита продължен за неопределен срок, а не дали договорът за наем, сключен от съсобственик с такава квота, обвързва останалите съсобственици. Липсата на сходство в разглежданите случаи изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът се позовава на решението по чл. 290 ГПК и счита, per argumentum a fortiori, че който не може да сключи един договор, тъй като няма необходимото мнозинство идеални части от съсобствената вещ, не може и да прекрати договор, сключен от мнозинството съсобственици. Приемането на противното според касатора би довело до нарушение на императивната норма на чл. 32, ал. 1 ЗС и така на съсобственик, непритежаващ 1/2 ид. ч. от вещта, ще бъде дадено да решава едностранно какъв да бъде начинът на използването й в разрез с посочената правна норма. Тезата не намира опора в закона и в съдебната практика, която приема, че договор за наем на съсобствена вещ, сключен от мнозинството съсобственици като лица, които могат да вършат само действия по обикновено управление съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС, има действие по отношение на останалите съсобственици само за срока по чл. 229, ал. 3 ЗЗД, а след 3-годишния срок договорът ще им е противопоставим само при условията на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. С други думи, след изтичане на тригодишния срок отпада обвързаността на малцинството съсобственици от действията на мнозинството, имащи качеството наемодател, и договорът може да бъде продължен само при непротивопоставяне от страна на неучаствалото в сключването на договора малцинство. В този смисъл са например решение № 541 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 810/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 179/23.07.2015 г. по гр. д. № 3104/2014 г. на ВКС, ІV-то г. о., постановени в производства по чл. 290 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение не противоречи, изключва възможността касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, илюстрирано от касатора с две влезли в сила решения на К. и Кюстендилския окръжен съд. То изключва и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й – обстоятелства, които не се констатират в разглеждания случай.
При този изход на спора и съобразно заявеното искане, на ответницата по касация ще бъдат присъдени сторените за производството пред ВКС разноски в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение от 09.05.2015 г. по в. гр. д. № 3798/2015 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], представляван от И. Д. Л. с адрес [населено място], [улица], ап. 11, да заплати на К. Т. Г. разноските за производството пред ВКС в размер на 1 200 /хиляда и двеста лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: