1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 26.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 252 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 647 от 08.04.2013г. по т.д.№ 54/2013г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което след отмяна на решението по т.д. № 472/2011г. на СГС, Шесто отд., 8 състав е отхвърлен предявеният с правно основание чл.59 ЗЗД срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 43 705лв.-стойност на извършени проектни дейности по изработване на проект за жилищна сграда за сезонно обитаване в землището на [населено място], м.“Л.“, УПИ 290009.
Касаторът се позовава на основанията по т.1 на чл.281 ГПК. Счита за неправилен извода на съда за липса на субсидиарност на претенцията, обуславяща неоснователност на иска по чл.59 ЗЗД. Изразява несъгласие и с приетото, че вземането за възнаграждение за проектантска услуга /конструктивна част/ произтича от договорно основание. Поддържа, че са налице елементите на общия фактически състав на неоснователното обогатяване. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за уважаването на този иск със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси:1/ Изискуемата от закона форма на договора за проектиране по чл.160 ЗУТ дали е форма за действителност или форма за доказване на договора. 2/ Допустимо ли е релевирането на нищожността на търговска сделка от изправната страна; 3/ Чия е доказателствената тежест за установяване на липсата на договорно основание на претенцията. Като допълнителна предпоставка е въведена т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Без да се поставят правни въпроси се поддържа твърдение, че за да приеме съществуването на договорна връзка съдът се е позовал на несъбрани доказателства, поради което решението е постановено в противоречие с практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК; същото противоречие се поддържа и във връзка с „произнасяне” от съда по въпроса за нищожността поради липса на форма.
Постъпил е писмен отговор от ответната страна [фирма], с което се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Ищецът е посочил в исковата си молба, че ответното дружество [фирма], София чрез трето лице, действащо от негово име и за негова сметка, му възложило изработването на проект –конструктивна част за обект жилищна сграда за сезонно обитаване в [населено място]. Проектът с посочен инвеститор [фирма] бил изготвен и одобрен от компетентните власти. Писмен договор между страните не бил сключен, но тъй като проектът е приет – одобрен от инвеститора с внасянето му в общинската администрация за съгласуване от техническите служби, ищецът е посочил, че е налице неоснователно обогатяване за ответника, който не му заплатил възнаграждението, поради което исковата сума се претендира като такава, с която ответникът се е обогатил, а изпълнителят съответно е обеднял.
За да отхвърли иска, въззивната инстанция е приела, че с оглед твърденията на ищеца липсва елемента субсидиарност на претенцията- в случая за изпълнителя съществува възможността да претендира сумата като възнаграждение за проектантска услуга – на договорно основание. Посочила е, че не е налице и липсата на основание за преминаване на имуществената облага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се, тъй като по твърдения на ищеца между страните е възникнало правоотношение с източник неформален договор по чл.162 ЗУТ между възложител и проектант, а от заключението на приетата експертиза се установява одобряването на проекта и предаването му на възложителя.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Не е налице произнасяне от въззивната инстанция по първия поставен въпрос, тъй като ищецът не е твърдял, че поради липса на форма –чл.160 ЗУТ договорът с възложителя е нищожен, а и при тази правна конструкция основанието за заплащане на възнаграждението /престирано по нищожен договор/ не попада във фактическия състав на чл.59 ЗЗД. В обжалваното решение не е проведено тълкуване на разпоредбата на чл.160,ал.2 ЗУТ, поради което поставянето на въпроса от касатора е хипотетично. Извън изложеното, константна е практиката на ВКС, че договорът за изработка е неформален и че писмената форма не е условие за неговата действителност, а само за доказването му- Решение № 972 от 23.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 264/2005 г., ТК, Решение № 449 от 28.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 221/2007 г., I т. о., Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 533/2012 г., II т. о., ТК, решение № 110 от 17.08.2011г. по т.д.№ 597/2010г. на Второ т.о.
Както се посочи, ищецът не е релевирал твърдения за нищожност на договор за проектиране поради липса на форма, поради което и вторият въпрос не е предмет на обсъждане в обжалваното решение.
Третият въпрос не е ясен и конкретен, поради което също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Същевременно принципът за тежестта на доказване намира ясно разрешение в разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК.
Освен че не е формулиран правен въпрос по твърдението, че решението е основано на несъбрани доказателства /т.е. по твърдение, което е основание за касационно обжалване, а не основание за допускане на обжалването/, заявеното е и некоректно, тъй като въззивната инстанция е основала изводите си на посочените в исковата молба и поддържани в хода на производството твърдения на касатора – възлагане изработването на проект, изпълнение от ищеца, приемането на работата от инвеститора-ответник, чрез внасяне на проекта за конструктивна част за одобрение от техническите служби, твърдение за липса на писмен договор и претенция за заплащане на дължимо възнаграждение, поради това, че ответникът се е обогатил, а ищецът-обеднял.
Формално и неотносимо е и позоваването на противоречие на обжалваното решение с цитираната практика за нищожност на договора на прехвърляне на вещни права поради липса на форма.
ВКС не е сезиран с искане за присъждане на разноски от насрещната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 647 от 08.04.2013г. по т.д.№ 54/2013г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.