3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
гр. София, 29.04.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1724 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. и. по м. и касационна жалба на Й. Б. К. против решение № 581/26.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 1237/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Б и. по м. оспорва жалбата на касатора Й. К..
К. жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 и чл.225, ал.3 КТ. Съдът е приел, че заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, издадена от ответника по делото, е незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата на института. За да приеме, че заповедта е незаконосъобразна, съдът е приел, че по предходно дело, водено между същите страни, е установено, че ищецът страда от захарен диабет и попада под закрилата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, като на това основание работодателят е следвало да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда, за прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът е приел, че на работодателя е било известно обстоятелството, че служителят страда от заболяването, което от категорията на посочените в чл.1 на Наредба № 5/1987 г., поради което и с оглед закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ и неспазената процедура по искането на предварително разрешение, е приел, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е назаконосъобразна.
По предявения от ищеца Й. К. иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ, съдът е приел, че същия е неоснователен. Съдът е приел, че по делото не са представени каквито и да е доказателства, от които да се установява, че след отмяна на предходна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, Й. К. се е явил на работа в ответния институт, както и че не е бил допуснат да изпълнява работата си по трудовото правоотношение. С оглед тежестта от доказването на горните обстоятелства, съдът е приел иска за неоснователен.
В изложението на касационните основания по касационната жалба на Б. и. по м. се сочат два правни въпроса, което според този касатор са разрешени при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значението им за точното прилагане на закона. Сочените правни въпроси са, следва ли съдът да събира служебно доказателства в полза на ищеца по делото тогава, когато с оглед доказателствената тежест, ищецът следва да докаже своите твърдения по исковата молба и следва ли съдът да приеме за доказано твърдение на ищеца, че страда от заболяване, включено в Наредба №5 /1987 г., без да има представени доказателства за това. Съдът не е приел, че следва служебно да събира доказателства в полза на ищеца в смисъл, че е събрал служебно, без да има искане за това доказателства, установяващи твърдение на ищеца, както и не е приел, че ищецът страда от заболяване, включено в Наредба №5 /1987 г., без да има представени доказателства за това. По искане на ищеца по делото, съдът е приложил като доказателство гражданско дело, водено между същите страни, като от установеното със сила на пресъдено нещо по него е приел, че са установени обстоятелства, твърдени от ищеца по делото. Липсата на произнасяне от страна на съда по правните въпроси в насоката, в която са поставени от касатора, води до неотносимост на същите към производството по чл.288 ГПК.
В изложението на касационните основания към касационната жалба на Й. К. се сочат правни въпроси, свързани със законността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение по време, през което следва да се изпълни решение за възстановяване на служител на същата длъжност, която се съкращава, както и следва ли съдът да се произнесе по иск за отмяна на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, без да се произнесе по доводи на страната по исковата молба във връзка с предявен иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ. Решаващите доводи на съда, относно неоснователността на предявения иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ са, липсата на доказателства за явяването на работника в срока за започване на работа, както и на доказателства, че не е допуснат от страна на работодателя да изпълнява работата си. Така поставените правни въпроси не са обосновали волята на съда относно неоснователността на предявения иск, поради което същите са неотносими към производството по чл.288 ГПК, като в този смисъл са дадените указания относно приложението на чл.280, ал.1 ГПК, с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 581/26.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 1237/2013 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.